превод от старогръцки: Крум Димитров

НАДГРОБНИ

*
Син тук Диконов, Саон, от Акант, дреме в сън непробуден,
дреме, че никаква смърт няма за честни мъже.

*
Роб бе в живота тоз мъж, но сега е в подземното царство,
дето на Дарий е той, равен по сила и власт.

*
Щастие, сбогом, надеждо, намерих пристанище в гроба.
Нямам веч полза от вас, други блазнете сега!

*
Странниче, в Спарта кажи, че почиваме всинца блажено,
паднали тук до един, верни на нейния зов.

*
Мъжественен беше, в война Темокрит, чийто паметник тоз е:
плахите пази Арес, но не щади храбростта.

НАЗИДАТЕЛНИ

*
Гол на земята дойдох и гол си в земята отивам.
Що ли напразно ламтя, щом голотата е край?

*
Щом си намерил другар, не търси вече друг вместо него,
тръгнал по лошия ум на недостойни мъже.

*
Хелиодоре, другар добър е съкровище също,
ала най-вече за тоз, който го тачи до гроб.

*
Имаш богатства на Крез, но душа на последния беден,
ти си наследник богат, ала за себе бедняк.

*
Който в живота твори, вечността дори нему е къса,
кой пък мърцина живей, вечност е нему нощта.

*
Всичко животът ни носи и трайното време променя
слава, съдба, красота и естеството дори.

*
Ни за богатство ламтя, нито моля за него, но нека
с малко живея и в мен злото не свива гнездо.

САТИРИЧЕСКИ

*
В другите къщи имот търсете, разбойници хищни;
в мойта недейте, че тук вярната бедност е страж.

*
Нявга ленивецът Марк на сън се затичал и вече
нивга не мигнал от страх пак да не тича на сън.

*
Взела си къдрици, мед, зъби, червило и восък:
хубост да беше си ти купила с тези пари!

*
Бавно, едвам Евтихид по арената тича, но щом го
канят на обед, тогаз вижте: хвърчи Евтихид.

*
Разход направил на сън, скъперникът Хермон наяве,
щом се събудил и взел, че се обесил от гняв.

РАЗНИ

*
Всичко е смях и всичко е прах, и всичко е нищо,
всичко, че ражда се то сляпо, без разум и в тлен.

*
Име ми беше Сафо, с песен толкоз надминах жените,
колко високо стърчи Омир над всички мъже.

*
Странниче, Анакреон в този гроб е заровен, поспри се:
с руйно ме вино полей, аз съм и тук винолюб.

*
Празна ти бъчва пиян Ксенофон, Дионисе, поднася,
нея ти в дар приеми, виното той си изпи.

*
Смъртен съм аз, след смъртта си пръст съм, пръстта пък земя е;
щом след смъртта съм земя, смъртен не съм, ала бог.

в. „Литературен глас”, 16.03.1938 г.