Иван Бурсов

превод: Красимир Машев

***
Аз вървя
с очи-синева:
от небе и от светли желания.
Майски вятър
и разстояния
ми нашепват красиви слова.

Този свят - и земя, и вода -
готов съм да променя. И мога…
Огледах се…
Обзе ме страх и тревога -
нито ехо след мен,
ни следа.

***
Под приказна луна
в белотата на мъглата,
студът с ледена пара, със дъх
цяла нощ рисува
до сутринта по стъклата
невиждани цветя, папрати и мъх.

От мъката ми бе изплел венец
той
в тази нощ
и болката, която го промуши
в лятото с кристалния синчец
и захарните ябълки и круши.

Разбира се,
студът не е виновен,
че лятото рисува с бяло злато,
защото ни веднъж
той не е срещал лято…