СТИХОВЕ
превод: Тихомир Йорданов
***
Животът както и да се мени,
доказваме все тези теореми -
великите дела са за едни,
за други са великите проблеми.
С какво не угоди ни бащин дом?
Рушим Русия (Господи, прости ни!),
рушим я до основи, щом
ще свършваме живота си в руини.
Тълпа сме пред заключени врати.
Надежди празни кой ще ни отнеме?
Водачите-слепци ти, Господи, прости.
Прости и на пророци глухонеми.
Дай, Боже, да прозрем! Макар беда
в душите да нараства като сипей,
макар забравата като вода
поройна над главите да се сипе.
***
Да, пиша и не крия,
че стегнат съм в халка.
Към месеца да вие
е лесно за вълка.
Такава тишина е!
И всички са добри.
А кръглата луна е
излъскана дори.
В морето път не води,
там няма вече път.
На кея параходи
завързани стоят.
И плъховете даже
побягнаха навън.
И само екипажа
все плава, но на сън.
***
Дъжд есенен. И здрач залива
от вятъра звънящата гора.
Платно на ветроход плачливо
се мярна, на чертата спря.
И ние с теб стояхме тихи.
Догарят късни светлини.
Така ли бе, дали не биха
се върнали онези дни?
И спомняш си сега без труд ти
гора и пристан опустял,
и щастие, наречено минути…
За тях преди не си мечтал.
