Николай Стариков

превод: Стефка Тотева

Вчера беше рожденият ден на Сталин. Комунистите сложиха цветя на гроба му. Убеден съм, че да положат цветя са искали и много други руски граждани. Безкрайно далече от комунистическата партия, невъзнамеряващи да строят социализъм. Чиито деди загинаха във войната. Защо?

Защото Сталин спаси Русия. Да оставим идеологията настрани. Просто да кажем истината: този обикновен грузински мужик спаси страната. Спаси я два пъти - отначало от „ленинската гвардия” начело с протежето на банкерите-владетели на Федералния Резерв Троцки. После от другото протеже на същите банкери - Адолф Хитлер. Сталин надигра Троцки и цялата революционна камарила по пътя на сложната, преплетена от интриги вътрешно-партийна борба. Сталин победи Хитлер със силата на волята, в най-страшната ситуация, с кръвта и плътта на милиони свои войници. Но - победи. И Русия - СССР се запази и се издигна. Едно само не можа да направи Сталин - да създаде приемственост на властта.

И пигмеят Хрушчов разруши целия замисъл, обагрен с кръвта на руските войни. Скара се с Китай, който воюва заради нас с американците в Корея. Скара се с Албания, която даде на съветския флот база в Адриатика. Но най-страшното, което направи плешивото човече - вкара ръжда в душата на хората. Той подкоси фундамента на нашата страна. Разказвайки в страшно изопачен вид и преувеличения сложното време на Сталин, без да разбира причините за някои решения и гаврейки се със собствената си страна. Разкажете на днешните американци всичко, което е направила страната им. Като започнете с геноцида над индианците и завършите с 9/11. Разкажете им, че наркотиците в Афганистан се внасят от тяхната армия, за да умират младите хора в Иран и Русия, без да стигнат до потомство.

Разкажете им - няма да ви повярват. Но след година на постоянно повтаряне все пак ще повярват. И ще „ръждясат”. Фундаментът на държавата им е - свобода, истина, честност, закон. Всичко това ще изгърми, а заедно с това ще изгърмят и самите САЩ.

Но на тях това не им го разказват. Гадостите ни ги разказват единствено на нас. Само на нас. И нашата младеж мисли, че именно Русия е сборище на пороци, а Западът е само свобода и идеали. Така се извършва разрушението. През душата, през сърцето и главата.

На лъжата трябва да се дава отпор. Ако някой каже, че Йосиф Сталин си е играел само с деца и през целия си живот не е обидил и муха, ще нарека това лъжа. Такава лъжа е и да го обвиняваш в неща, които никога не е вършил.

„Ако говорим на нормален език, Сталин е кучи син, който е продал всичко възможно, заради своя облага, заради властта си.”

Това казва Владимир Лукин. Кой е той? Наш главен правозащитник. Полузащитник и полуправист.

„Сталин за мен това е един от най-отвратителните персонажи в нашата история, който е повлиял на съдбата на моето семейство и на много други семейства, които познавам. И ако наричаме нещата с истинските им имена - той е кучи син. Този кучи син продаде всичко и всички, заради себе си и своята власт. Той продаде всички свои приятели, с които е работил, в това число и от болшевишката гвардия - той ги унищожи. Този кучи син, който беше близък приятел с Бухарин и е носил на Бухарин бележки от бъдещата му жена, като романтични послания, а после по най-жесток начин го затвори, измъчва и разстреля. Какво изобщо може да се каже за този човек. Той е човек, който правеше такива клоунади, като да награди с орден Ленин някого и в същата нощ да го вкара в затвора.”

А къде са фактите? Нито дума за това, че Сталин е спасявал Бухарин по времето на всеобщата партийна чистка. Така е казал на твърде старателните другари: „Няма да получите кръвта на Бухарин!”. А след това милият мек Бухарин зад граница се среща с емисарите на Троцки, бил е в реален заговор с него. И по някои данни така е настройвал против Сталин жена му, че фактически я докарал до самоубийство. Кой на кого е бил приятел? И има ли в политиката приятели? А най-вече в политиката от онези години?

В думите на „полузащитниците” на правата няма факти, а само емоции. А и те в голямата си част са фалшиви. „Награждавал с ордена Ленин някого и същата нощ го вкарвал в затвора”. Кого? В каква ситуация се е случило това? Изложете фактите. Няма факти, защото те разрушават лъжата.

А нали Лукин е един от най-приличните хора с либерални възгледи. И нали на него могат да се задават въпроси. Вие създадохте блока „Яблоко”. Явлински - Болдирьов - Лукин. Бяхте ли приятели? Най-малкото - другари? Какво сега? Къде е Явлински? Къде е Болдирьов? Къде е мъртвороденото ви „Яблоко”? Защо ги няма всички бащи основатели в ръководните и даже в обикновените му редици?

Думите „Сталин” и „продал” не могат да бъдат една до друга. Този човек не е имал склонност към богатство и пари. Носил е един френч, спял на обикновено легло. Не се е къпел в злато и на децата си не е разрешавал. Бил е пример за народа. И народът следвал неговия пример. И когато започна страшната война, Сталин пожертва своя син, като не го размени с фелдмаршал Паулус. Не е могъл, не е имал право. А не защото не обичал сина си. Имало е култ, но е имало и личност.

Разбирам защо се пеят всички тези песни за кървавия манияк, който „за удоволствие е убивал милиони хора”. Ние загубихме студената война. А немците изгубиха горещата - канцлерите им се извиняват на всяка крачка и са длъжни да присъстват на празника на военния разгром на Родината си. Дори да се усмихват.

Ние изгубихме студената война. Ние сме задължени да клеймим и да заливаме с помия този, който спаси Русия два пъти. Спаси я на страшна цена, но я спаси.

Разбирам, че антисталинистката риторика е задължена да звучи в Русия, докато ехото на нашето поражение окончателно не се скрие в тунела на времето. Но във всичко трябва да има мярка. Не трябва да се лъже. Поръчали на глупаците да се молят на Бог, а те си разбили главата в пода. Нека просто два пъти в годината - на датата на рождението и датата на смъртта на Сталин цялото това полузащитно братство да дрънка в скоропоговорка гадости за вожда. Това ще е достатъчно.

Моля ви, Дмитрий Анатолиевич.

Моля ви, Владимир Владимирович.

Дайте на глупаците друга задача!

22.12.2009 г.