Защо се появиха толкова много психически болни хора?

превод: Литературен свят

интервю на Алла Тучкова

Детският психолог Ирина Медведева - директор на Института за демографска сигурност, съпредседател на Международното общество на артпедагозите и арттерапевтите, член на Съюза на писателите на Русия смята, че на руснаците, както и на жителите на други страни, им се натрапват такива стереотипи на поведение, които са симптоми на психически болести.

- По-рано сте казвали, че средата, в която живеем сега, е, неблагоприятна за психиката  и че заради това много деца и възрастни се намират в гранично състояние, тоест, че те не са болни душевно и все пак у тях има някакви малки отклонения. Защо средата ни е неблагоприятна?

- Защото в нашата страна след така наречената Перестройка започнаха опити за разрушаване на културата ни. Те и досега не спират, макар че вече не са толкова агресивни, както в началото. В моята практика се потвърждава откритието на великия швейцарски психиатър и психоаналитик Карл Густав Юнг за наличието в хората на така нареченото колективно безсъзнателно. Юнг нарекъл така дълбинната памет на човека, в която по някакъв загадъчен начин са закодирани основните модели на поведение, усещане за света, мироглед, свойствен на една или друга култура, в която живее човек и в която са живели неговите предци. Ако в семейството се нарушат фундаменталните норми на руската култура, психиката на детето страда от това. И обратното, когато ние молим родителите да се върнат във възпитанието на детето към нашата културна традиции, само от това връщане към корените неговата психика може да се хармонизира.

- В какво се състои нашият манталитет и по какъв начин го разрушават?

- За това не може да се говори накратко. Един от основните принципи, които се опитват да унищожат, е отношението към бедността и богатството. Нима някога в Русия са се отнасяли към богатството като към главна цел в живота? Никога богатството не е било крайъгълният ни камък. Никога богатството не е било критерий за положителност на човека. После - руската култура е общинна. У нас винаги хората са обичали да работят заедно, да се радват заедно, да скърбят заедно. В Църквата това се нарича съборност. В съветско време го наричаха колективизъм. В последните десетилетия се опитват да откъснат човек от другите хора, опитват се да му внушат, че той трябва да бъде сам. Помня как на първо време, когато излезе на мода изразът «това е твой проблем», той травмираше слуха. Прави се всичко общинният дух да си иде от нашия живот, но той не може да си иде, защото въпреки всичко го има в генетичната ни памет. Той просто е  смазан. Но всеки натиск води до някаква обратна реакция. Тоест някъде от забравата този общинен дух, нямайки възможността да излезе на повърхността, подава безсъзнателни сигнали на човека. От опитите за културната деформация страдат и децата, и възрастните. Първата крачка към оздравяването на психиката е да се изпратят безсъзнателното недоволство, безсъзнателната тревога, безсъзнателното чувство за чуждост на онова, на което в последно време се подчиняваме, както и чувството за привнесеността на псевдоеталоните, към съзнанието. А после съзнателно да се отхвърли всяко чуждо тяло.

- Какво още противоречи на  нашето колективно безсъзнателно?

- Традиционната руска култура е много патриотична. Хората тук винаги са били готови да дадат живота си за своята земя. А когато започна Перестройката, започнаха да им внушават, че имат позорна, робска история, че имат ужасно настояще, че нямат бъдеще, и мнозина на ниво съзнание повярваха в това, защото хората бяха свикнали да се отнасят с пиетет към средствата за масова информация.

- Какво още имаме в генетичната ни памет?

- Огромна роля играе това, че руската култура е много извисена. Тя цялата е обърната към сферата на идеалното. В руската култура не е било прието да се отдава голямо значение на онова, което днес се нарича жизнен стандарт- какво имаш на масата, с какво си облечен, какви мебели имаш и така нататък. В руската култура е било прието колкото може по-рано децата да бъдат насочвани към сферата на идеалното, учели ги да обичат невещественото, а ако вещественото, то не онова, което може да се купи с пари, а красотата на Божия свят. Любов към природата, радост от достъпността й за всеки човек, без значение от неговото имущество. Да се обича родината, да се обичат приятелите, изобщо да се обичат ближните, да се обича истинското изкуство - на всичко това се е отдавало голямо значение. Руското традиционно възпитание винаги е било насочено към преодоляване на низкото в човека и към пробуждането и развитието на горните етажи на психиката.

- А какво виждаме сега?

- В последните десетилетия всичко се прави наопаки. Сферата на влечението се активизира прекомерно. Провокират човека да жадува низши удоволствия. През цялото време се рекламират някакви нови видове йогурт, шоколади, колбаси, кашкавали, мебели, автомобили, дрехи. Освен това се извършва свръхактивизиране на сексуалната сфера, разрушава се срамът - това е не просто грешка, това е страшно престъпление и пред децата, и пред възрастните. Мисля, че няма нищо по-страшно от разрушаването на срама, защото чувството за интимен срам е един от главните показатели за психическа норма. И когато хората ги призовават към безсрамно поведение като към еталон, и им се казва, че трябвало да отхвърлят лъжливия срам, тъй като това, което било естествено, не било срамно, фактически ги призовават към изкуствена инвалидност на психиката.

- При кои психични болести няма интимен срам?

- Това са най-тежките психиатрични заболявания. Например, някои видове шизофрения в стадий на дефект. Стадият на дефект е последният стадий на всяко заболяване. Шизофренията в стадия на дефект е пълен разпад на личността. Това е тежка психическа инвалидност. И фактически мнозинството нормални хора биват подтиквани да подражават на поведението на тежко болните.

- Ако нормален човек живее без интимен срам, това как може да се отрази на психиката?

- Аз просто съм убедена, че не може да не се отрази. Това не означава, че здравите хора ще се разболеят от шизофрения, но някакви отклонения - едни или други - рано или късно, явно или скрито, разбира се, ще се появят.

- Какво е сега психологическото състояние на хората?

- Разбира се, в част от хората то не е в най-добрата си форма, защото мнозина се стараят да вървят с крак с времето, стараят се да се подчинят на новите стереотипи, и, тъй като са нормални, имитират поведение на душевноболни. Та нали натрапваните ни сега стереотипи много напомнят на психиатрични симптоми. Сега има маса неправилни диагнози, защото нормални хора могат да се държат като душевноболни.

- Бихте ли могли да посочите примери на поведение, което имитира поведението на  психически болни хора?

- Може да се даде като пример агресивното поведение, което се демонстрира в трилърите, когато главният герой всичко троши по пътя си, чупи врати, прозорци, скача от двадесетия етаж, а по пътя си с абсолютно студенокръвие, не в състояние на афект, а само защото някакви хора му пречат, ги убива. Тук се имитира поведението на хебоидния шизофреник. При хебоидната шизофрения в човека се съчетават агресията и безотговорността на подрастващите с абсолютно каменно сърце. Тоест такъв пациент не от своята разгорещеност се нахвърля на хората и кърти врати и прозорци, а от пълно безразличие към обкръжаващото го.

- Още какви натрапвани ни модели на поведение ще посочите, които са симптоми на психически болести?

- Да кажем, когато възрастни хора рекламират някакви нови продукти, облизвайки се и сладострастно затваряйки очи, те имитират поведението на душевноболни. Възрастните, които с такова сладострастие се отнасят към храната, че са готови да забравят всичко на света, ако им се иска да имат нещо вкусно, и при които храната става фиксидея, така че те вече не могат нито да мислят, нито да говорят за друго, се наричат шизоидни инфантили. А безсрамието, което много хора, особено младите, смятат за проява на голяма освободеност, е свойствено не само на пациентите с шизофрения, но и на болните, които страдат от истерични заболявания, например, истерическата психоза.

- А това, че много жени през лятото ходят прекалено разголени  симптом ли е на някаква болест?

- Събличането пред хората се нарича в психиатрията ексхибиционизъм. Известно време  психиката на такива жени може да бъде запазена - докато се самоубеждават поради модата да обличат такива дрехи, извършвайки насилие над себе си. А после, когато това започне да им харесва, трябва да се постави въпросът - всичко ли им е наред? Хората, които гледат всякакви непристойности, например, реалити шоутата, се държат като психиатрично болни, страдащи от заболяването, наречено воайорство. Такива пациенти обикновено надзъртат през ключалки, в чужди спални, в тоалетната. Фактически днес нормалните хора биват предразполагани към такова поведение.

- А какво бихте казали за хумористичните телевизионни предавания?

- Тук се индуцира вторично слабоумие. Когато хората всеки ден се смеят над онова, над което дори маймуни не биха се засмели, тях като че ли ги заразяват със слабоумие. Възникват въпроси и за съвременните названия на заведенията: «Картофчето», «Ам-ам». Ам-ам - това е детско бъбрене. Така говорят децата до една година. Защо са тези надписи? За да деградират възрастните.

- За хората, които се смеят по време на хумористичните предавания, може ли да се каже, че имат слабоумие?

- Не, това не може да се твърди, но разбира се, за някаква деградация или инволюция може да се говори. И не знам лесно ли е такива хора да бъдат върнати в нормално състояние, ако от хора престанат да ги правят на идиоти.

Русский курьер, 07.10.2014 г.