Йордан Стубел

Йордан Стубел (псевдоним на Йордан Иванов Бакалов), български поет, е роден на 19.02.1897 г. в София. Печата от 1914 г. в сп. “Смях”, и във в. “Българан” (1918). Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет (1920-1921). Сътрудничи на списанията “Ек”, “Златорог”, “Листопад”, “Везни”, “Общ подем”, “Сила”, “Отечество”, “Театър и изкуство”, както и на почти всички детски литературни издания. През 1923 г. издава заедно с Константин Гълъбов сборника “Одрин”. През 1930 г. с Георги Константинов и Никола Фурнаджиев редактира литературния седмичник “Съвременник”. Съставя сборниците за деца “Златни дни” (1933) и “Сговорна дружина планина минава” (1934, съвместно със Светослав Минков). Главен уредник на литературно-художествения отдел при Радио София (1935-1944). Автор на стихосбирките за възрастни “Съдба” (1925) и “Сиротински песни” (1934), в която присъства широко известната по-късно “Шуми Марица”. Насочва се трайно към литературата за деца – книги: “Веселите роднини” (поеми, 1926, 1929); “Шарена книжка” (1929); “Дим се дигна” (народна песен, 1931); “Скитница-игла” (поема за деца, 1931); “Небивало” (1931, 1935); “Господин Свинчок, г-жа Свинка и двете палави свинчета, палави братлета” (1932); “Гост от Бомбай” (1933); “Златната катеричка” (игра в пет картини, 1933); “Пролетно хоро” (1933); “Лакомият Живко” (1935); “Ламя троеглава” (приказка, 1935); “Щурче свири” (1936); “Бабина градинка” (1937); “Лудориите на Писана” (поеми, 1937); “Небесни камбани” (1937); “Мома хубавица” (1938); “Сурва, сурва година” (1938); “Бяла Коледа” (1939); “Богородична люлка” (1940); “Наказаните вълци” (поема, 1940); “Весели дни” (народни приказки, 1941); “Горска христоматия” (1941); “Златното яйце” (1942, 1946); “Игличина полянка” (1943); “Чуден свят” (преразказани приказки, 1945); “Ало! Ало! Тук джуджето д-р Тик” (1946); “Долетели два гълъба” (1946); “Мише царство” (1946); “Палавите джуджета” (1946); “Веселите жабчета” (1946); “Снежинки” (1946);  “Фрида и Кноли” (1946);  “Звезда вечерница” (разкази, 1947); “Празнично звънче” (1947); “Пътека до небето” (1947); ”Разкази” (1947); “Рано преди слънце” (трудови народни песни, 1952). Издава още “Басни по Лафонтена” (в съавторство със Славчо Красински, 1938). Съставител на сборника “Народни религиозни песни” (1938). Умира на 30.12.1952 г. в София. Посмъртно излизат “Дядо Сладкодумко” (приказки, 1953); “Родна книга” (1953); “Г-н Свинчок…” (ІІ издание, 1954); “Лама троеглава” (ІІ издание, 1954); “Зелен венец” (избрани стихотворения за деца, 1956); “Цъфти, роден край!” (избрани стихотворения за деца, 1961); ”Щъркова люлчица” (ІІ издание, 1966); “Листило клонче” (избрани стихове за деца, 1975), “Кос, предвестник, я запей…” (1994) и др. Още за поета: Ивайло Христов, “Йордан Стубел. Монографичен очерк.” (2001).


Публикации:


Поезия:

ВЕЧЕР/ брой 17 февруари 2010

ОТДАВНА/ брой 18 март 2010

БРАТЯ/ брой 19 април 2010

ЖАЖДА/ брой 20 май 2010

КРЪГ/ брой 30 юни 2011

БЪДНИ ВЕЧЕР/ брой 35 декември 2011

ПРЕД ПРОЛЕТ/ брой 37 февруари 2012

БИЙТЕ, ВЕСЕЛИ КАМБАНИ!/ брой 39 април 2012

МИНА ДЕН ВЕЛИКДЕН/ брой 39 април 2012

ГЕРГЬОВДЕН/ брой 40 май 2012

ВЯРА/ брой 42 юли 2012

БЯЛОТО МОМИЧЕ/ брой 46 декември 2012

ЗАЩО/ брой 66 октомври 2014

НИЕ/ брой 67 ноември 2014

В ЧАСЪТ НА ЗДРАЧ/ брой 69 януари 2015

ЗОРА СЕ ЗАЗОРИ!/ брой 79 декември 2015

КЪСНО/ брой 85 юни 2016

СЪНЯТ НА КОЛЕ/ брой 88 октомври 2016

ЗДРАЧ/ брой 88 октомври 2016

КОЛЕДНА ПЕСЕН/ брой 90 декември 2016

КОГАТО БЕШЕ БОГ СЪЗДАЛ АДАМА/ брой 97 юли 2017


Публицистика:

В ХИЛЕНДАР/ брой 84 май 2016

ЮБИЛЕЯТ НА ЧИЧО СТОЯН/ брой 91 януари 2017


За Йордан Стубел:

ТОЙ БЕШЕ ОТДАДЕН НА ДЕЦАТА, НА СЕМЕЙСТВОТО И НА БЪЛГАРСКИТЕ ТРАДИЦИИ/ брой 18 март 2010

ПОЕТ НА ТИХИ, РАЗНОЦВЕТНИ ПЕСНИ…/ брой 19 април 2010