Йордан Стубел
Йордан Стубел (псевдоним на Йордан Иванов Бакалов), български поет, е роден на 19.02.1897 г. в София. Печата от 1914 г. в сп. “Смях”, и във в. “Българан” (1918). Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет (1920-1921). Сътрудничи на списанията “Ек”, “Златорог”, “Листопад”, “Везни”, “Общ подем”, “Сила”, “Отечество”, “Театър и изкуство”, както и на почти всички детски литературни издания. През 1923 г. издава заедно с Константин Гълъбов сборника “Одрин”. През 1930 г. с Георги Константинов и Никола Фурнаджиев редактира литературния седмичник “Съвременник”. Съставя сборниците за деца “Златни дни” (1933) и “Сговорна дружина планина минава” (1934, съвместно със Светослав Минков). Главен уредник на литературно-художествения отдел при Радио София (1935-1944). Автор на стихосбирките за възрастни “Съдба” (1925) и “Сиротински песни” (1934), в която присъства широко известната по-късно “Шуми Марица”. Насочва се трайно към литературата за деца – книги: “Веселите роднини” (поеми, 1926, 1929); “Шарена книжка” (1929); “Дим се дигна” (народна песен, 1931); “Скитница-игла” (поема за деца, 1931); “Небивало” (1931, 1935); “Господин Свинчок, г-жа Свинка и двете палави свинчета, палави братлета” (1932); “Гост от Бомбай” (1933); “Златната катеричка” (игра в пет картини, 1933); “Пролетно хоро” (1933); “Лакомият Живко” (1935); “Ламя троеглава” (приказка, 1935); “Щурче свири” (1936); “Бабина градинка” (1937); “Лудориите на Писана” (поеми, 1937); “Небесни камбани” (1937); “Мома хубавица” (1938); “Сурва, сурва година” (1938); “Бяла Коледа” (1939); “Богородична люлка” (1940); “Наказаните вълци” (поема, 1940); “Весели дни” (народни приказки, 1941); “Горска христоматия” (1941); “Златното яйце” (1942, 1946); “Игличина полянка” (1943); “Чуден свят” (преразказани приказки, 1945); “Ало! Ало! Тук джуджето д-р Тик” (1946); “Долетели два гълъба” (1946); “Мише царство” (1946); “Палавите джуджета” (1946); “Веселите жабчета” (1946); “Снежинки” (1946); “Фрида и Кноли” (1946); “Звезда вечерница” (разкази, 1947); “Празнично звънче” (1947); “Пътека до небето” (1947); ”Разкази” (1947); “Рано преди слънце” (трудови народни песни, 1952). Издава още “Басни по Лафонтена” (в съавторство със Славчо Красински, 1938). Съставител на сборника “Народни религиозни песни” (1938). Умира на 30.12.1952 г. в София. Посмъртно излизат “Дядо Сладкодумко” (приказки, 1953); “Родна книга” (1953); “Г-н Свинчок…” (ІІ издание, 1954); “Лама троеглава” (ІІ издание, 1954); “Зелен венец” (избрани стихотворения за деца, 1956); “Цъфти, роден край!” (избрани стихотворения за деца, 1961); ”Щъркова люлчица” (ІІ издание, 1966); “Листило клонче” (избрани стихове за деца, 1975), “Кос, предвестник, я запей…” (1994) и др. Още за поета: Ивайло Христов, “Йордан Стубел. Монографичен очерк.” (2001).
Публикации:
Поезия:
БЪДНИ ВЕЧЕР/ брой 35 декември 2011
ПРЕД ПРОЛЕТ/ брой 37 февруари 2012
БИЙТЕ, ВЕСЕЛИ КАМБАНИ!/ брой 39 април 2012
МИНА ДЕН ВЕЛИКДЕН/ брой 39 април 2012
БЯЛОТО МОМИЧЕ/ брой 46 декември 2012
В ЧАСЪТ НА ЗДРАЧ/ брой 69 януари 2015
ЗОРА СЕ ЗАЗОРИ!/ брой 79 декември 2015
СЪНЯТ НА КОЛЕ/ брой 88 октомври 2016
КОЛЕДНА ПЕСЕН/ брой 90 декември 2016
КОГАТО БЕШЕ БОГ СЪЗДАЛ АДАМА/ брой 97 юли 2017
БЯЛО ПЕРЦЕ/ брой 102 януари 2018
ОКТОМВРИЙ 1916/ брой 116 април 2019
ПЕСНИ ЗА ГОРАТА/ брой 121 октомври 2019
ХРИСТОВО ДРЪВЦЕ/ брой 123 декември 2019
ПРЕДПРОЛЕТ/ брой 125 февруари 2020
РАННА ПРОЛЕТ/ брой 127 април 2020
ШУМИ МАРИЦА/ брой 133 декември 2020
НА БРЕГА/ брой 142 ноември 2021
НЕВОЛНИШКА ПЕСЕН/ брой 166 март 2024
Публицистика:
ЮБИЛЕЯТ НА ЧИЧО СТОЯН/ брой 91 януари 2017
ВАСИЛ ПУНДЕВ/ брой 100 ноември 2017
СВЕТА ГОРА/ брой 121 октомври 2019
Литература за деца:
ГОЛЯМОТО КАТЕ/ брой 101 декември 2017
БРАТЯ-СПЕСТОВНИЦИ/ брой 169 юни 2024
МАЩЕХА МАЙКА/ брой 170 септември 2024
Критика за Йордан Стубел:
ДВЕ КНИГИ ОТ ЙОРДАН СТУБЕЛ/ автор: Пенчо Пенев/ брой 107 юни 2018
„СИРОТИНСКИ ПЕСНИ” ОТ Й. СТУБЕЛ/ автор: Дамян Димов/ брой 142 ноември 2021
За Йордан Стубел:
ТОЙ БЕШЕ ОТДАДЕН НА ДЕЦАТА, НА СЕМЕЙСТВОТО И НА БЪЛГАРСКИТЕ ТРАДИЦИИ/ брой 18 март 2010