ПЕСЕН ЗА БЕЛА ПАЛАНКА
превод от сръбски: Таня Попова
ПЕСЕН ЗА БЕЛА ПАЛАНКА
Птицата милее за гнездото
в което се е излюпила
Паланке гнездо мое
под Курило
покрай Нишава
и Мокранска река
В прегръдките на Суха
и Свърлишка планина.
Градче мое хубаво
От древността
Никита тук е живял
Барбароса с войската си
за Баня е страдал
Много паши и султани
през теб са преминали
за да достигнат свойте победи
Палили са те и рушили
но твоя дух не са задушили
в малките нивички
и сухия камънак.
Твоите майки с мотики на рамо
изучиха децата си
На родината учени люде си дала
за да добрува нацията цяла
Добри и почтени са твоите потомци
Без обувките твои едва ли не боси
бихме вървели по нашите улици
Всяка домакиня цветето свое
засажда в саксия от твоята глина.
А твоят извор Врело
как да не спомена?
Там всички млади влюбени
първата си любов са срещнали
между китарен звън и песни
Там се седеше пиеше и танцуваше
Младежите хвърляха монети
през Моста на щастието
с надежда любимата да ги дочака
когато поемаха по широкия свят.
Твоята баница
дето и по света ни прослави
като бяхме деца ни отхрани
Няма гост който оттук е минал
поне залче от нея да не е опитал
За тебе пее твоето птиче
Паланко моя!
Прекрасни са и твоите селца
за жалост останали без жива душа
Никой вече не окопава тяхната земя
Дарявам тази песен на своето гнездо
Където и да съм ще те обичам и виждам
като сияйна звезда дори в мрачна нощ!
ПЛЕННИК НА ТВОЕТО СЪРЦЕ
Жено…
Звезда в моите нощи
Сбъднат мой сън
Пазителко на моите тайни
Тревога в моя мир
Ти… тайно
Пръстенът понякога
е примка на палача
Гилотина на любовта
Говори ти пленникът…
Не от тъмницата
а от твоето сърце!
ТАЗИ ПЕСЕН СИ ТИ
Да…
Беше в онази нощ
когато стихове пишех
И сред стиха - проблясък
Видях те там
Пожар!
Погледът ти
говореше чрез сърцето
А моят…
жаравата гасеше.
И?
Последният стих съчиних тогава
На теб да го подаря
Напразно се трудих
Защото цялата песен ти сътвори!
Сега само тази песен
ми спомня за теб
Да…
Тази песен си ти…
Защото не ми позволи
на онази жарава да се пека
и на онзи огън да се сгрея
10 август 2014. Бела Паланка
ПЪТ БЕЗ КРАЙ
Поехме по път
който няма край
Знаем това
Но крачим уверено
Без умора
С безмерно упорство
Вървим…
А всеки сълзите си трие
Слънцето остана зад нас
Чака ни мрак
И тогава в тъмата
Пак ще пристъпваме знам!
Ако бяхме поели
Всеки в свойта посока
Щеше да има надежда
Някога пак да се срещнем.
А така…
Рамо до рамо
Пътуваме
Но в различни посоки.
13 август 2014. Бела Паланка
