Владимир Вишневски

превод: Златан Данев

***
По пътищата в този делник
внимателен безкрайно бях.
И всички знаци и табелки
аз съблюдавах и четях.

Тук мойта съвест контрольор е.
Колата ми потегли с вой.
Мълниеносно се престроих
във неочакван ляв завой.

И само с няколко маневри
потеглих в общия поток.
Аз пазя опнатите нерви
на ветеран и на младок.

За всичко аз съм отговорен.
Сега е претоварен час.
На всеки бързащ - път ще сторя.
Не изпреварвам никой аз.

Противник винаги на риска -
колоната пропускам пак.
Мен скоростта не ме потиска
и спазвам всеки пътен знак.

В поледица, в мъгла, във мрака
аз знак не мога да сгреша.
И тази вечер, както всяка,
във къщи връщам се пеша.

1983 г.

***
Ах, момчетата заглеждат
продавачките дори.
Касиерката под вежди
шумно рестото брои.

Възмутена, тя маркира,
а опашката расте.
Уморена, без да спира,
тя маркира - ще не ще.

Хората защо са груби?!
Кой ли би дошъл, така -
без копейки и без рубли,
да й подаде ръка…

1983 г.

НЕ СЕ ЗАПОЗНАВАЙ НА УЛИЦАТА

Бъди, моля те, умница -
нас, по-големите, слушай.
Не се запознавай на улицата,
моя малка Надюша.

Късно е. В къщи вълнуват се
и към вратата поглеждат.
Не се запознавай на улицата.
Ти не си малка, Надежда.

Позастаряла, но умна си -
туй си го знаеш отдавна -
не се запознавай на улицата,
Надежда Романовна…

Лист подир лист отбрули се.
Есента няма пощада.
Не се запознавай на улицата
с никого, баба Надя!

1983 г.

***
Повече не ще ме разтревожи
глас забравен, телефонен звън.
Не излизам вън от свойта кожа -
аз от свойта кожа съм навън.

Може би пораснах, или може
в тази болка просто да съм сляп.
Но живея вън от свойта кожа -
кожата ми - съхнеща по теб.

1983 г.