Виктор Гун

превод: Галина Иванова

РУСИЙО, ТВОЙ СЪМ СИН

Русийо, твой съм син.
И на Украйна син съм също.
Кажи ми, Боже всемогъщи,
как общо да приготвим братски млин?

Роднини имам там. И имам тук.
И с род съм носталгичен - и праруски.
На Днепър и на Волга син съм, знам.
Да ме делите - няма да се дам
на вас, живели без душа, моллюски.

Аз тача твойте кръстове, Владимир.
Рязан е на поета дом.
Отечество, нима, прости ми,
ще приютиш онези, с мозък хром?

На руска тройка ти конете
поспри, Русийо, отдих дай!
Един ден ще съм книжка клета,
побрала твойта скръб без край.

Не срещам с гробен плач далечен
днес раждането ти, страна.
Твърдя пред Бог “Еще не вечер!”,
щом си за русина - една.

—————————–

РОССИЯ, Я ТВОЙ СЫН

Россия, я твой сын.
И Украины сын я тоже.
Скажи, ответь мне, Боже,
Как спечь нам общий братский блин?

Моя родня и тут и там.
Я ностальгически прарусский.
Отец мой Днепр, а Волга мать.
Вам не дано меня разъять,
Бездушные моллюски.

Люблю твои кресты, Владимир.
Рязань - поэта дом.
Неужто - тех - мозги на выверт:
Пустить Отечество под слом.

Уймись, душа, дай передышку.
Русь-тройка не гони коней.
Настанет день - я стану книжкой
Души растерзанной твоей.

Не погребальным плачем встречу
Твоё рождение, страна.
И я твержу: “Ещё не вечер!”
От Бога русичам одна.