ПИСМА ОТ КОСТА СТЕФАНОВ ДО ГЕОРГИ ДОМУСЧИЕВ
София, 17 юли 1957 г.
Драги бай Георги,
Най-напред сърдечно те поздравявам. Предай, моля, поздрави и на госпожата ти. Доста отдавна не съм те виждал и вярвам да си здрав и добре, което винаги ти желая.
Искам да те безпокоя, като ти отправям молба да ми дадеш някои сведения относно покойния Петър Ненков. От кога го познаваш, кога е ходил в чужбина, кой го е подпомагал в работата му - респективно в избора на книгите за читалището, защото в това отношения зная, че някога и Цоню Бръшлянов, и Тодор Луканов, и д-р Стефан Спасов, както и ти, сте му били в помощ за подобни случаи. Дали и Георги Кирков не му е бивал в помощ и изобщо, бих искал да ми дадеш сведения за Петър Ненков, които ще имат за мене пълна истинност.
Като те моля да ме извиниш, вярвай във винаги добрите ми чувства към тебе. Желая да си здрав, за да работиш. Ти можеш да си полезен в много отношения за онези, които познават трудното дело на писателя и го уважават. В очакване на отговора ти, оставам сърдечно твой
—————————–
София, 5 август 1957 година
Драги бай Георги,
Получих писмото ти и благодаря за изпратените сведения за Петър Ненков. Скърбя, че съм ти създал неудобството да ти търся помощта за случая, когато, както научавам от писмото ти, си в такова тежко положение. Дано наскоро се оправи зрението ти, за да продължиш писателския си труд. Винаги съм се възхищавал от тебе, от постоянството ти да работиш и твориш и при най-неизгодни условия. У вас, старите писатели, има тази черта на характера, която ви сродява напълно с делата на писателите възрожденци. Ще се радвам да получа наскоро от тебе приятната новина, че можеш да продължиш творчеството си.
На госпожата ти моите почитания, а на тебе сърдечни пожелания за здраве и бъдещ плодовит труд.
Сърдечно те поздравявам:
твой К. Стефанов