МОЛИТВА
превод: Галина Ганова
МОЛИТВА
Помогни ми, всемогъщи Боже,
знам, че не умея да се моля,
скъпите ми хора, ако може,
защити със светлата си воля!
Ти на всички пътя начертал си
в този свят - не ни оставяй:
трудни изпитания избрал си
и не смогва всеки да се справи!
Помогни им да не се страхуват,
да се радват на живота кратък,
ако ризи имат две, ако добруват,
да дадат на ближния едната!
Да намерят сили, ако може,
да забравят крамолите дребни…
Моля се, тъй както мога, Боже,
помогни ми да повярвам в тебе!
СНЕГОВЕЙ
Завърта снежнобяла прежда
над пътя зимен лек ветрец,
в потока слънце се оглежда,
а зимата, като беглец,
да хукне кани се, горката,
натам, където вятър луд
сковава в лед дебел реката
и всичко пука се от студ,
че тук на пролет й мирише,
тук-там белее морен сняг -
старик, превърнал се на киша -
от пролетта това е знак.
А белият красавец, жалко,
ще поостане още ден -
през пътя сив поточе малко
запява пролетен рефрен…
НИКОГА НЕ Е КЪСНО…
Не е късно никога за нас
да намерим път и нов компас,
да учудим себе си дори
с опита високо да летим!
Не е късно никога за нас
да научим танц или на глас
да запеем, да родим куплет
и с усмивка да вървим напред!
Не е късно никога, нали,
да забравим белите коси
и, че времето от нас краде -
бръчки край очите ни плете…
Но ако пропуснем само ден:
на децата обич да дадем,
на приятел да благодарим
и с целувка мама да дарим,
да забравим любовта за час,
да изгубим собственото „аз”,
да спестим за прошка две слова…
Утре може да е късно за това…
***
Намалява денят и горещници няма,
а е август, и рози цъфтят като пламък,
от зарана дъждец пророкува прохлада,
само дето на прага стои есен млада…
И с тревата дошива одеждата златна,
а бръшлянът запява в дъжда непонятно,
в безтегловност наоколо хвъркат листата,
есента ни рисува картина позната…
Още помни горещото слънце и зноя,
и премяната пъстра - градината моя…
Но до портата вече е гостенка млада
под напевното шепнене на листопада…
ЧУЖД!
Аз изпращам те вече,
чезнат дирите в сняг,
и те пускам далече
от беди и от брак
и до теб се допирам
за прегръдка една,
чужд си - вече разбирам -
сама!
Уж, че всичко разбирам,
но в тъга се топя
и полека умирам,
а мечтах да летя!
Ти премина през дните
като кратък светлик,
падат тихо звездите -
за миг
светят в моите длани…
И фенери горят,
ала ти песента ми
може би не разбра.
Аз изпращам те вече
и си казвам - тръгни,
в пътя нов и далечен -
върви!
УТРО
Утро - глътка въздух - свеж и чист,
утро - първи жаден дъх на бебе,
утро, като клон с разпъпил лист,
преоткрил в живота свят вълшебен.
Утро - тишина и висота
с весел плясък от криле на птица,
утро - ведра мисъл, чистота -
без заглавие и цвят корица…
Утро гали влажното стъкло
и пердето трепка от почуда…
Що за ден ми подарява то?
Влизай, Утро!
Вече се събудих!
МОЯТ МАЛЪК СВЯТ
Всеки свой свят строи
и измисля си план,
своя образ твори
по проект начертан
на желания свят,
на душа и на плът,
топли ласки, уют
и гнездо с детски кът.
Аз рисувам мой свят -
деликатен и тих,
още има следи
от поредния щрих.
Ала влизайте смело,
с открито чело,
и спокойни, че тук
сте под мойто крило.
Само моля едно:
не рушете с шега
този мъничък свят,
който вдигнах сама!
КОГАТО СЕ СТОПИ СНЕГЪТ…
Когато се стопи снега,
ще скрие зимата чудата
под мекия си шал муска
подобно селянка, която
прикрива в джоба си тефтер
в лилаво кадифе обкантен
с изпети тъжни стихове
в гастрол на стари музиканти…
Ще вземе тя за амулет
сребристи късчета висулки
и пак топящият се лед
ще се белее като булка,
възкръснал в нейната картина!
Но то ще бъде догодина…
НА РУСИЯ
Обичам ширналото се поле,
забързано към хоризонта меден,
на църквата високото кубе
в позлатата на залез ненагледен…
Достига синевата висоти
и даже шепот екота люлее,
и дръж се, руска тройка там лети,
и песен от душата ти се лее!
Безкрайна шир! А всеки Божи миг
е пълен с безконечна сила жива
и като извор вечен и велик
изконната Русия ни опива!
Мой дивен край, където славеите нощем
огласят страстно със любовни гласове
и де признанията ми живеят още
в четиристишни стихотворни редове…
***
Повдигна утрото ресници,
реката се събуди, край брега
зачурулика хор от птици
и се понесе песента.
По гладката вода спокойна
пътува кораб, сякаш сън,
и тази утрин сладкопойна
почувствах изведнъж, че съм
тревичка край лагуна чиста,
зрънце от житни класове
и равнина в роса сребриста,
и в бели облаци - небе…
***
Вече е нощ и в приспивна омая
тънат очите … мечтая, мечтая,
ярка дантела в избрани мотиви
сръчно заплитам от блянове живи.
Мила картинка в копнежи заветни
пак и отново сто пъти повтарям,
тихо преплитам, а после отмарям,
но е безкрайно кълбото сюжетно…
Щом е картината вече готова
в прежда превръщам я пъстра отново -
утре, в среднощната чудна омая
мойто кълбо ще е с мен - вече зная…
А пък за днес, моля, беше доволно.
С шала дантелен сама се завивам
И се усмихвам на нещо - неволно,
в нежния плен на мечтите заспивам…
БЯЛОТО ПИАНО
В празнична зала, на бяло пиано
юноша свири с девойка смълчано.
Литват нагоре прекрасните звуци,
сплитат се, после подобно капчуци,
нота след нота се връщат, притихват,
и се усмихват…
Скромно очите момичето свежда,
самовглъбено момчето изглежда…
Погледи хвърляйки нежни и кратки,
с взора предавайки мислите сладки,
с пръстчета той я докосва нехайно,
уж, че случайно…
Всичко е толкова мило и просто,
звуците чак до небето ги носят,
с пламнали бузи, въздишки горещи,
сякаш на първа любовна среща.
Новите чувства зараждат се скрити,
обич долита!
Сменят се дни и години, и мода,
тъй е устроена нашта природа…
Свири младеж на китара в беседката,
песен до него припява съседката,
баба и дядо, забравили старост,
спомнят си с радост:
празнична зала,
пианото бяло…
ПРОЛЕТ ПРИСТИГА!
Котка пълзи по оградата скришом,
капки висят, сякаш цъфнали вишни,
снежната шапка коминът си вдига…
Хора, не чухте ли? Пролет пристига!
Вред по пътеките локвички плъзват,
сливат се радостни, че не замръзват,
къщичка ведро кепенците вдига…
Хора, не чухте ли? Пролет пристига!
Тази картина допълва небето
с пухени облаци бледи заето,
лека мъгла над реката се вдига…
Хора, не чухте ли? Пролет пристига!
Пролетен вятър обхожда простора,
чувствам, че скоро, наистина скоро,
химн на Живота ще пее авлига…
Пролет пристига, да, пролет пристига!
