Маркос Авгерис

превод: Димитър Дублев

БАБА ТАСЯ

Най-сетне вражата войска
на крепостта сложи ръка.
Плени тя купища сребро,
младежи взема - роб след роб.
Поиска Яни да плени,
но той от къщата се бий.
Макар отвсъде ограден,
врага отблъсва разярен.
До него баба му Тася
облича празничен фустан.
Пред малкия иконостас
невеста Маро струва кръст.
А щерка му - звезда Авги -
в молитва свела е глава.
Щом бабата се премени,
тез думи с Яни размени:
„О, Яни мили, сине мой,
да не посрамиш своя сой.
Ти имаш булка - красота
и щерка - гълъб, чистота.
Забий в гръдта ни своя нож
и изгори ни тая нож.
А щом зора се зазори
сам ти във боя се хвърли!”

Старицата във тая нощ
в гръдта удари той със нож.
Невестата откри му врат
тъй бял и толкова познат.
Два реда нанизи блестят,
златистите коси трептят.
Авги държи със две ръце
разплаканото си лице.
С молитва детска на уста
душата бяла отлетя.
Где бабичката падна, там
сградиха после божи храм,
а над невестиния гроб
днес младите въртят хоро.
Там, де Авги намери смърт,
най-чисти лилии цъфтят.

ПЕСЕНТА НА ПЛЕБЕЙКАТА

Благородство дири в благородното дело.
Родът ми с такова достойнство се слави:
със вечната сила, с юнашката смелост.

Плебейка - врагът ме нарича с презрение,
но мойте деца са слънца неброени,
поени с гръдта ми широко открита.

С богатството мое съм по-благородна
и аз превъзхождам с плътта плодовита
на всеки патриций жената безплодна.

ФАШИСТИ

Светата плът на Гърция с нечисти
ръце сквернят омразните фашисти.

Безчестието не вдъхва им тревога,
не вярват те ни дявола, ни в бога.

В новосъздадения пъкъл страшен
упиват се с кръвта и плътта наша.

Какво би могъл тук духът да стори?
Уста картечни нека да говорят.

Не китно слово, само автомата
подхожда на кръвта за празненствата.