Владимир Павлов

превод: Татяна Любенова

Започвайки от края на 1966 г., когато в списание “Москва”, в два поредни броя, бе публикуван романът “Майсторът и Маргарита”, в Москва цареше истински булгаковски бум. Някъде в средата на 70-те години бе пуснат солиден том, състоящ се от три романа на Булгаков - “Бялата гвардия”, “Майсторът и Маргарита” и “Театрален роман”. Излизаха сборници с негови пиеси, в серията ЖЗЛ бе пусната ” Животът на господин Молиер”. Томчето се продаваше основно за валута и в книжовните  спецразпределители (имаше такива заведения за номенклатурата). Цената му на черния пазар достига по тогавашните мерки астрономическа цифра. От това време Булгаков е мой любим писател, а “Майсторът и Маргарита” съм чел не по-малко от десет пъти, а и сега доста често отварям на някоя страница и с наслаждение препрочитам. Веднъж видях афиш за литературен концерт, което тогава в Москва не беше рядкост, по произведения на Булгаков. Концертът беше, струва ми се, в Дома на учените. Залата беше препълнена. Вече не помня кой чете, (може би самият Куролесов), но изпълнението бе превъзходно. Публиката бе извънредно доволна и артистът прочете на бис малък разказ, наречен “Дреболийка”. Пак съм забравил кой е автор на разказа. Струва ми се, че това беше известен и влиятелен сценарист, който направи име с голям брой филми за Ленин. Не мога дословно да преразкажа този разказ, защото минаха много години, но се е запазил в паметта ми. Затова ще го преразказажа със свои думи от първо лице.

През втората половина на 30-те години живеех в дома на улица “Фурманов” (сега Нащокинска пресечка). В този дом някога са живели Андрей Бели, Иля Илф, Виктор Шкловски, тук са арестували Осип Манделщам и е пребивавала Анна Ахматова. По фасадата се бяха проточили дълги балкони, където можеше да се излезе от различни квартири. По това време вече бях достатъчно успешен като литератор. По мои сценарии бяха заснети няколко филма, моето име достатъчно често се споменаваше в централните вестници. Вече се считах за известен писател и понякога отвисоко гледах на събратята си по перо.

Така се случи, че в една от квартирите, на четвъртия етаж, в съседство с моята, пребиваваше Михаил Афанасиевич Булгаков. Имахме общ балкон, той бе преграден със символична преграда. Аз бях чувал името на Булгаков. Той се смяташе в средите на московските литератори за не много успешен писател. И с какво собствено той беше известен? През 20-те години бе сътрудничил на вестник “Свирка” с фейлетони, подписани с псевдонима Г. П.Ухов. В издателство “Недра” в 1925 г. беше излязъл сборникът му с разкази “Дяволиада”. Пиесата му “Зойкината квартира” във Вахтангтовския театър бе свалена от репертоара. С успех вървяха във МХАТ “Дните на Турбинини”. Но те бяха само в този театър. Пиесата за Молиер се подготвяше за поставяне, но бе забранена след генералната репетиция. Освен това, по негов адрес, в различни вестници, се публикуваха през всичките години разгромяващи статии.

Понякога в хубави дни, излизайки на балкона, срещах Михаил Афанасиевич. Разменяхме по някоя фраза. Понякога говорехме за литературните сплетни и общи познати писатели. Булгаков по това време беше вече болен и носеше тъмни очила. Моето вътрешно отношение към него бе покровителствено.

- Неудачник - мислех си аз, заслушвайки се в чукането на пишещата машинка, дочуващо се от прозореца на неговата квартира. Но в същото време, винаги изпитвах някаква плахост при разговорите си с него, която никак не можех да си обясня. Веднъж, в топла септемврийска вечер, ние стояхме облакътени на перилата и пушехме. Булгаков гледаше залеза през тъмните си очила и мълчеше.

- Какво пишете сега, Михаил Афанасиевич? - попитах го.

- Ами една дреболийка - отговори той, заслушвайки се в звука на пишещата машинка. Скоро Булгаков престана да излиза на балкона, а аз някак си не обърнах на това внимание. Едва след много години аз разбрах що за “дреболийка” е било това.

Този дом беше съборен през 1973 г.

Послеслов

След публикуването на този очерк си спомних (а и няколко читатели също ми написаха) името на автора на разказа “Дреболийка”. Авторът е Евгений Йосифович Габрилович ( р. 17.09.1899, Воронеж), съветски писател и кинодраматург. Започнал литературната си дейност през 1921 г. като новелист. Бил е член на ЛЦК (Литературен център на конструктивистите), същевременно се е изявявал и като публицист. Впоследствие Габрилович отбелязва, че е отдал на журналистиката двайсет и пет години от живота си. Той участва и в създаването на знаменитата книга “Беломорско-Балтийски канал на името на Сталин. История на строителството”(1934) - в работата са използвани впечатления по време на пътуванията до строежа с голяма група съветски писатели. Както е известно, проектът за книгата е одобрил самият Максим Горки.

Габрилович е дебютирал в киното като сценарист на филма  „Последна нощ” (1937). По-големите му работи са - сценарии за филмите “Машенка” (1942), “Мечта” (1943), “Двамата бойци” (1943), “Убийство на улица Данте” (1956), “Комунист” (1958), “Последна есен” - новела от филма “Разкази за Ленин” (1958), “В труден час”(1961), “Ленин в Полша” (1965), “София Перовска” (1967), “Твой съвременник”, “В огъня брод няма” (двата през 1968), “Начало” (1970, съвместно с Глеб Панфилов), “По пътя към Ленин”(1970), “Другарю генерал” (1973), “Ленин в Париж” (1981). А и още - чудесни филми като “Монолог”, “Обяснение в любов”. Преподавал във ВГИК от 1948 г. (професор от 1962). Удостоен със Сталинска награда на СССР (1943), Ленинска награда (1967). Награден е с орден „Ленин”, три други ордена, а също и много медали. Заслужил деятел на изкуството на РСФСР (1969), Герой на Социалистическия труд (1979). Прекрасно служебно досие, както възможно би казал Коровьов. Габрилович е творец  на кинематографскатаЛениниада, никога не отклонил се от линията на партията. След разпадането на СССР се преквалифицира в демократ. Умира през 1993 година.  За значението за руската култура на Михаил Булгаков и Евгений Габрилович предлагам на читателите сами да си направят изводите.

Малко допълнение 

Телеграма от Е. И. Габрилович до Й. В. Сталин

Москва, Кремъл, 

Скъпи Йосиф Висарионович!

От все сърце благодаря на съветското правителство за високата оценка на моята работа като сценарист на филма “Машенка”. Кълна се като гражданин на Съветската страна и командир от Червената армия, че ще отдам всички свои сили и живота си за победата и славата на нашата велика родина.

Получената награда ще внеса във фонда за построяването на бомбардировач с далекобойно действие. 

                                                Евгений Осипович Габрилович, писател 

Отговор на Й. В. Сталин 

До писателя Евгений Осипович Габрилович

Приемете моя поздрав и благодарност от името на Червената армия, Евгений Осипович, за Вашата грижа за военновъздушните сили на Червената армия.

                                                                                           Й. Сталин