АНКЕТА
превод: Огнян Стамболиев
А Н К Е Т А
- През коя година си роден?
- 1898, 5 юни.
- Къде?
- Във Фуенте Вакерос /Пастирски кладенец/, близо до Гранада.
- Как се казват твоите родители?
- Федерико Гарсиа Родригес и Висента Лорка.
- Откъде са?
- Андалусци от Гранада.
- Какво си наследил от баща си?
- Страстта.
- А от майка си?
- Ума.
- Кажи още нещо за твоите корени.
- Аз не съм циганин.
- А какъв?
- Андалусец, не е същото, макар във всеки андалусец да има по нещо циганско. Циганското е за мен литературна тема и една моя книга /„Романсеро хитано” – “Цигански романс”/.
- Още някакви сведения?
- Моят баща е земевладелец – човек със замах, достатъчно богат, отличен ездач, познавач на конете. Майка ми е от интелигентно семейство. Нашият род бил угаснал през 19 век, сега се възражда.
- В твое лице?
- Благодаря. И в мое.
- Разкажи ми за детството си.
- Баща ми овдовял, преди да се ожени за моята майка. И в детството си страдах от натрапчивата мисъл за тази, която би могла да бъде моя майка – Матилде де Паласиос. Нейните портрети, сребърните й прибори. Детството ми беше азбуката и заниманията по музика с майка ми. Детството на едно селско господарче.
- А после?
- Колеж в Алмерия. Но там се разболях и родителите ми ме прибраха.
- Кои игри обичаше в детството си?
- Тези, на които играят децата, които сетне стават глупаци и поети. Играех на църква – подреждах олтар, обслужвах маси, давах театрални представления.
- А след това ходи ли на училище?
- Да, много се учих. В Гранада, в училището “Светото Исусово сърце”. И много, много знаех. Но на изпитите винаги се провалях с трясък! Накрая постъпих в университет. И там пълен провал по литература и историческа граматика. Но от друга страна имах огромен успех – всички повтаряха измислените от мен думи, имена, прозвища.
- Имаш ли братя и сестри?
- Да, един брат и две сестри.
- А приятели?
- Да, имам много приятели.
- Назови някои от тях.
- Тези, с които правим нашето списание – новата гранадска група Хоакин Амига, Арболейя, Рамос, Айяла, Фернандес Касадо, Менойо…
- Как попадна в студентската “резиденция” в Мадрид?
- Изучавах право и филология в Гранада. Преди това се занимавах с музика. Моят преподавател беше автор на грандиозната и освиркана опера “Дъщерите на Йехова”. Посветих му своята първа книга “Впечатления и пейзажи”. Пътешествахме по Испания с проф. Домингес Беруета, мой голям приятел – много съм му задължен. Той искаше да ме изпрати да се уча в Болоня. Но като се посъветва с Фернандо де лос Риос, ме изпратиха в “Резиденцията” – и ето ме в Мадрид, където сега уча филология.
- С кого дружиш там?
- Салвадор Дали, Луис Бунюел, Санчес Вентура, Пепин Бельо, Венсенс Прадос. Не мога да ги изброя всички.
- Казват, че можело да се напише цяла книга за твоите лудории в Резиденцията. Коя от тях беше най-интересната?
- “Колиба сред пустинята”. Случи се така, че ние с Дали останахме без пари. Всъщност случваше ни се доста често. В стаята в “резиденцията” си направихме пустиня и колиба. Намерихме фотографски триножник и поставихме върху него ангелска глава и криле. После се затворихме двамата в стаята – не се бръснахме и молихме за помощ да бъдем избавени от тази “пустиня”. Половин Мадрид се отзова на молбата ни…
- Към какви теоретически положения се придържаш сега?
- Към работата в чистия й вид. И към вдъхновението. То е чистият инстинкт, единственият подтик за поета. Достатъчно е да изучиш Гонгора.
- А ако сега те назова, например така: неконвертируем брилянт, кипарис в хороскоп, наш съвременник от Вечността, мотор с мантиля, сегидиля със сол, асо купа, снежен Херкулес – как ще го приемеш?
- Ти биеш моя рекорд по прозвищата и това много ме притеснява!
15 декември 1928, Мадрид
