Виктор Стрелков

превод: Златан Данев

Тоз, който остана на Кремъл в стената
след тежката битка, дали е баща ти?
Дали твоят братец - в безмълвен покой,
незнайно погребан - незнаен е воин?

Не чува, не вижда в земята войникът,
а може би негова кръв в тебе блика -
затуй си обронил глава на гърди.
Вдовица си негова, може би, ти.

А горе, край хълма, елите в редици
стоят и си спомнят паради, войници.
Сурова година… Военен парад.
Скован е във лед онзи древен площад.

Отряди вървящи, във преспи затънали
и гръм оръдеен наблизо, зад хълма.
Заминаха… Без да оставят следа -
свободата да бранят със щик от врага.

Заминаха нейде, във снежния прах.
Замина и воинът незнаен със тях,
за да стане известен на всички сега -
частица да бъде от нашта съдба!

1968 г.