Валерий Ганичев

превод: Литературен свят

След ХХ конгрес на партията започнаха да смятат за най-главния грях на сталинската пропаганда лозунга от времето на Отечествената война: “За Родината! За Сталин!” Едни казваха, че лозунга “За Родината, за Сталин!” са викали по време на атака, други смятаха, че това е измислица. Няколко пъти се обръщах към фронтоваци, за да се изкажат по повода. Отговорите бяха различни. Ще приведа три от тях.

Един подполковник, преподавател във военната катедра в университета, изранен във военните години, каза: “Знаеш ли, аз бях Ванка-взводният, скачах в атака от окопа, пистолетът нагоре, после автомат, и крещях: “Напред, славяни!” А във взвода ми имаше руснаци, мордвин, хохол, двама узбекци, грузинци, а аз самият съм татарин!”

Известният писател Михаил Годенко, по чудо оцелял при прехода на нашия флот от Талин в Кронщад, воювал край Ленинград, сериозно ми отговори: “Знаеш ли, ние, моряците, когато атакувахме, не викахме “За Родината, за Сталин!”, най-вече здраво ругаехме. Но ако някой ни беше казал лоша дума за Сталин, или че търпим поражение заради Сталин, бихме го разстреляли на място като гьобелсовски агент”.

Генералът от армията Махмут Гареев, доктор на историческите науки, директор на Института за военна история, на парламентарна среща в Кострома в 2011 г. каза: “Ето, повдига се въпросът, че не е имало в Москва и няколко портрета на Сталин на 9 Май и че сме спечелили войната въпреки Сталин. Такова нещо още не е било в историята, - продължи видният историк, боеви генерал, ­ войната да бъде спечелена от армията и страната въпреки своя главнокомандващ. Ако това е възможно и страната може да мине без ръководство, тогава защо днес са ни двама ръководители?”

Залата се засмя и аплодира иронията на генерала…

сп. Москва, 2014 г.