ИЗ „ПОДСВИРКАНИЯТА НА СКИТАЛЕЦА”

Тевкрос Антиас

превод от френски: Елисавета Багряна

***

Скиталецо, денят завършва с вечер толкова прекрасна.
Ще можеш да преспиш на някоя скамейка цяла нощ.
Нали ти претворяваш тъй живота в мисълта си страстна:
човек да стори от земята и света един общ дом.

Ти нямаш сълзи, за да плачеш, даже сили нямаш вече
да страдаш, или с крясъци безумни да тешиш скръбта.
Вълна замлъкнала си ти от ураган стихиен, вечен,
но попритихнал неусетно в здрача мек на вечерта.

На някоя скамейка в сън ще те споходи свободата -
водовъртежът, бурята на твоя лих живот ще спрат.
Не ще узнае никой колко уморена от борбата
бе твоята жадуваща душа в скиталческия път.

Скиталецо, денят завършва с вечер толкова прекрасна.
Ще можеш да преспиш на някоя скамейка цяла нощ.
Нали ти претворяваш тъй живота в мисълта си страстна:
човек да стори от земята и света един дом общ.

1929