ИЗ „ПОДСВИРКАНИЯТА НА СКИТАЛЕЦА”
превод от френски: Елисавета Багряна
***
Скиталецо, денят завършва с вечер толкова прекрасна.
Ще можеш да преспиш на някоя скамейка цяла нощ.
Нали ти претворяваш тъй живота в мисълта си страстна:
човек да стори от земята и света един общ дом.
Ти нямаш сълзи, за да плачеш, даже сили нямаш вече
да страдаш, или с крясъци безумни да тешиш скръбта.
Вълна замлъкнала си ти от ураган стихиен, вечен,
но попритихнал неусетно в здрача мек на вечерта.
На някоя скамейка в сън ще те споходи свободата -
водовъртежът, бурята на твоя лих живот ще спрат.
Не ще узнае никой колко уморена от борбата
бе твоята жадуваща душа в скиталческия път.
Скиталецо, денят завършва с вечер толкова прекрасна.
Ще можеш да преспиш на някоя скамейка цяла нощ.
Нали ти претворяваш тъй живота в мисълта си страстна:
човек да стори от земята и света един дом общ.
1929