Дмитрий Горчев

превод: Литературен свят

Сред днешните почитатели на картие и мерцедес (впрочем не знам какво сега при тях се смята за яко) е много популярна думата «лузър». Ей че мръсна думичка, дошла при нас заедно с макдоналдсите и пастата блендамед (аз между другото мия зъбите си паста «новый жемчуг». И не защото е по-евтина, а защото е по-вкусна. Много жалко, че някъде се изгуби българската паста поморин - тя беше солена и от нея можеше да се получи спирт, ако дълго я оставиш в чашата).

В руския език винаги е съществувала думата «неудачник». Неудачник е човек, при когото не се получило да направи това, което е било за него много важно и той самият е разбрал това.

А лузърът е човек, който няма медицинско осигуряване и банката не му дава кредит, защото кредитната му история е лоша или изобщо няма никаква история. Той не пътува в автомобил последен модел, няма домашно кино и телефонът му няма цветен дисплей, ако изобщо има телефон. И при това е доволен, гнидата. Даже не го е срам!

Въобще най-страшният човек не е онзи, който е насилил детска градина, с такъв всичко е ясно. Най-страшният е онзи, който не е ясно какво иска. Пусни го в най-хубавия супермаркет с хиляда долара - той ще вземе да си купи три бутилки бира «степан разин». Тоест онова, което всички искат - автомобил, дълъг осем метра или триетажна къща с подземен гараж - не ще. Опасен човек. Да се унищожава незабавно.

Буржоазното общество (което в Русия, за щастие, засега съществува основно сред офисните работници) леко ще прости и дори ще съжали неудачника, но непременно ще се опита да унищожи лузъра. Защото той, кучето, не харчи пари. А единственото свещено задължение на гражданина на цивилизованото общество е да харчи колкото може повече пари за разни ненужни неща, за да могат други хора да получат тези пари и да ги изхарчат също за нещо ненужно.

И по такъв начин всичко изглежда като че ли наред. В девет сутринта всички вече са на работното си място, приятно е да се погледа. А ако изведнъж всички престанат да купуват тези специални четки за зъби, плазмени панели и сто гигахерцови компютри, тогава всичките им производители ще се разорят, и работниците от средното звено ще останат без работа и също ще станат лузъри.

А онзи, който използва думата «лузър», да остане без мобилен или автомобил… Не, дори е страшно да се помисли какво би станало с такъв човек.

(със съкращения)