Сергей Йожиков

превод: Стефка Тотева

Какво се случва в Украйна? Защо има война на Югоизток? Как да разбираме това, че брат тръгва срещу брата? И още повече, братът, насочил оръжие срещу своя брат казва: „Никога няма да бъдем братя  - нито по родина, нито по майка…” Тежко беше за руския човек да чуе това. Говоря за този факт на разпад в руския свят не като за някаква битова обида или душевно разстройство по повод разминаване, в тези думи се крие по-голямо събитие. Откъде тръгва то, откъде минава  истинската същност на случилото се?

За по-дълбокото вникване в  днешния исторически момент, трябва да се върнем съвсем малко назад и да проумеем друг процес  - Перестройката. С други думи, трябва да разберем какво се случи във времето на 90-те години на миналия век с руския свят. Струва ми се, че по отношение на това време и случващите се тогава процеси и до сега се анализират в ракурси и оттенъци, които по никакъв начин не отчитат един много важен аспект на разпада, тоест аз бих искал да обърна внимание на времето в контекста, че това време на промяна на държавния статус на СССР в РФ, се разглежда само като край на периода на социализма и като победа на Запада в Студената война, но никога не се търси аспектът на перестройката в тази посока, че това бе и трагедия за руския народ. Руският свят в резултат на реформите при създаването на Руската Федерация се оказа разделен в резултат на историческия  упадък на СССР. Повече от 20 милиона  руснаци се оказаха на граничните територии в своята велика империя, но отрязани от историческата си родина.

Но е много важно даже не това /временното  разделение на народите - не е толкова рядко явление н историята на човечеството/, а проумяването на процеса, който започваше вътре в народа. Като че ли това не беше просто залез на социализма, това бе и културно поражение на руския свят. Като че ли ние, тоест обществото на Запада и даже официалното общество на постперестроечна Русия разглеждаха резултатите от реформите само в политически аспект - като крушение на цивилизационния проект /икономическият модел/, какъвто беше Съветският Съюз! Но ако си спомним тази дискусия на Руския свят със Запада - тя  вървеше през това време и с друго значение. Напомням, че ни говореха, че ние, тоест „СССР е империя на злото” и затова предишната линия на нашето социалистическо развитие трябвало да свърши и да се продължи само/!/ в руслото на нравствено-етичните норми на пазарната икономика. Икономиката на социализма и пазарната икономика за онова време бяха антагонистични понятия, и този антагонизъм винаги беше изтъкван на преден план при обсъжданията, и изтласкваше на заден план даже такива духовни норми, за които трябваше да съди църквата, морала, нравствеността на етиката, духовността. Това, което днес в политиката наричат метафизика.

Помня, че тогава възникна спор между привържениците на пазарната икономика и комунистите. И трябва да кажа, че нажежаването на дискусията на политиците и икономистите препокриваше всички други аспекти на проблема, тоест самите метафизични аспекти на живота на обществото - проблемите на нравствеността, културата и фундаменталните представи за етиката. Политическата и икономическата тематика стана тогава в страната над културата и тази тематика предложи на обществото нов вариант за развитие, но вече без руската култура. Макар че тя всъщност не трябваше да се разглежда и претегля чрез критериите на икономистите и политиците.

Какво трябва да имаме предвид, когато говорим за Културата? Предполагам, че издигнатият срещу Русия /СССР/ аргумент, че тя е „империя на злото” - се отнасяше най-общо към нравствените критерии, не се основаваше върху религиозен или духовен план, а върху политико-икономически основи. Всъщност по такъв начин беше направена оценка и на целия руски свят. И като следствие от това, ни беше отказано правото не само на свое политическо и икономическо развитие, но и правото на своя култура. Ето така простичко и хладнокръвно от позицията на победител нашите нравствени норми бяха разрушени и осъдени по резултатите от Студената война.

Ако помните, тогава бяха правени опити да се придадат на процеса на нашето предаване и поражение някакви нравствени начала. Ако помните, М. С. Горбачов започна тогава да говори, че ние със Западна Европа и САЩ строим сега Общ Дом, видите ли, това е политиката на намаляване на напрежението и политиката на „новото мислене”. Вероятно такава риторика трябваше по някакъв начин да заглуши в нас гласа на протеста срещу случващия се културен колапс. Сега вече е ясно, че това беше някакво неразбираемо бърборене на Генсека на фона на крушението на надеждите за каквото и да е било възраждане на руския дух.

На това място трябва да се даде обяснение на самото явление на Културата. Но както ми се струва, това е много трудно да бъде направено от общество, на което винаги са казвали,че културата е нещото, с което се занимават в селските читалища, клубове, накратко казано - културата, това са скок-подскоците, танци-манци, измишльотините, заедно с кръжоците по шев и кройка. Всъщност Културата в дълбокия й смисъл е сбор от всичко, което е най-важно и свято за обществото. За французите културата - това е тяхната Марсилеза, духът на Париж и духът на Франция, превземането на Бастилията. За руснаците - това е победата във Великата Отечествена война, Пушкин и картините на Шишкин, на Айвазовски. За евреите истинската ценност е Тората, а за съветския човек - построяването на Днепрогес, БАМ и Беломорканал. Да-да,  заедно с културата, която е открил и в бараките на лагерите, и в окопите, и на колхозните поля. И тук примерите са такива, като „Свинарката и пастира”, „Девет дни от една година”, песните на А. Пахмутова и… Да, каквото и да се говори, там, където сърцето трепва, там е и културата. А с перестройката ни отнеха сърцето. Тук, в дефиницията на това понятие може да се прибавят и нашите поразително добри съветски мултфилми и даже такава баналност като нашата култура на хранене, сега измествана от макдоналдсите и от цялата тази дръзка култура на фаст фууда.

С една дума културата е областта на фините настройки на живота на обществото и тук, естествено може да има и лични предпочитания, може да има общи /единни/ ценности, а може да има и някои вариации по темата. Важно е, че Културата винаги е това, което обединява народа, сплотява нацията и народността в едно единно цяло. Културата - това е пулсът на народа. И така заедно с перестройката на границата на 90-те години бяха разрушени или частично демонтирани ценностите на руския свят. Най-важната посока на разрушението беше да се концентрира върху единството на руския свят.

Оказаха се унищожени не само границите на руския свят, но се получи и много мощно разделение на руския свят, бяха осквернени ценностите, които ни обединяваха. На нас ни се надсмиваха не само от западната пропаганда, бяха използвани и огромни ресурси вътре в страната за налагането на кошмара не просто на понятието „совка”, но и на самия руски свят. Идеологическата машина на Запада умело унищожаваше нашите идеали, говорейки за руснака като за вечно пияно и безръко чудовище, което едва ли може да създаде автомобил. Като че ли космическата технология, флотът, авиацията и напреднала икономика на СССР са ни били привнесени  някъде отвън. Даже формата на осъждане беше унизителна за нас: совки, кацапи, москали. Обърнете внимание, че се съдеше не националността, а привързаността ни към културата.

Сега да се върнем към началото: „Какво се случва в Украйна? Защо има война на Югоизток?” Може да се каже направо - това е руската пролет, това е процесът на възвръщане на руския свят в своето лоно и на своето поле. Това е началото на национално-освободителното движение на Русия в света. Този руски свят, който до сега се разглеждаше на нашите бивши територии като окупация, а руснаците и руския свят - като неопределени лица без своя гражданска идентичност, реши да възстанови своя културен код и да продължи своето развитие. И руският свят днес не е някакъв само тясно национален ориентир, а е свят, който е глобален в своето значение, това е общочовешката посока на развитие и носи като начало основата на своята самобитна култура.

Могат да ни казват „Никога няма да бъдем братя - нито по родина, нито по майка…” И този опит да се зачертае нашия културен код в човешката история е опит да се погребе мечтата ни за възраждане и осмисляне на мястото ни в историята на човечеството… И днес, ако си говорим честно, когато културата на руския свят е поругана и доведена до най-ниско ниво - обидно и болезнено е да чуваме такива думи от братята. Много е болезнено. Защото Русия е свят, общност, която се стреми към добро и има чисти намерения, а руският свят е търсене на нравствените основи, търсене на Красотата и вечните начала. Ние винаги сме тръгвали и давали живота си в името на своите най- светли идеали. Ние освободихме света от фашизма, като от рак и проказа, а ни наричат окупатори.

Руският свят, предаващ своите исконни държавни територии и предоставящ на своите братя от Средна Азия, от Кавказ и Прибалтика пълна самостоятелност изведнъж да чуе „Ние никога няма да бъдем братя”… Това е тежък удар. Много тежък. Единственото, което бихме искали да отговорим, сега в предверието на възраждането на Руския свят: „Почакайте, още не е вечер!” И тази врата, която отваряме сега, е днес в Новорусия. Русия днес като Испания през 1939 г. кани доброволци да спасим човечеството от фашизма.

Да, ние ще строим Новия Свят и повярвайте, това няма да бъдат макдоналдси! Славата на Русия ще сияе през вековете. Защото никога няма се затворим в своята тясна национална ограниченост. В нашия свят има място за всички наши приятели и братя, ние не се стремим да налагаме превъзходство над другите, събрали сме се, за да дадем на света разумното, вечното, доброто. И на първо място -  нашата Култура. И пак ще повторя, това не са макдоналдси, не е фаст фууд и не е ГМО, не е вашата медицина и не е вашата булонска система на образование, това е руска Култура, която е по-високо, по-изтънчено и по-близо до метафизичното начало.

в. „Завтра”, 26 август 2014 г.