Леонид Ивашов

превод: Стефка Тотева

Най-важното в политическото поведение е геополитическата стратегия на САЩ за налагане на световно господство чрез създаването на еднополярен свят, където главният и единствен полюс трябва да бъдат само Съединените щати и никой друг не може да претендира дори само за конкуренция с Америка. Именно това е записано в главния американски геополитически документ „Стратегия на националната безопасност на САЩ” през 1992 г.

„Нашата стратегия трябва да е предотвратяването на възникване на какъвто и да било потенциален глобален съперник”.

И тази теза неизменно се повтаря във всички поправки на „Стратегията”. За реализацията на създалото се положение е разработен и се реализира комплекс от мерки от военен, политически, информационен, икономически и социален характер, обединени в геополитически операции. Задължително условие на провеждането на такава операция е точно определен противник.

До 2001 г. това бяха „диктаторските” режими, които уж потискали правата на националните малцинства, и чието сваляне, при активната информационна поддръжка и контрол над руската външна политика, не бвше нещо чак толкова трудно.

От септември 2001г. това вече е международният (ислямски) тероризъм, защото трябваше да нахлуят в ислямските страни и да налагат проамериканска „демокрация”.

В Афганистан нахлуването често се прикриваше като борба с Ал Кайда, с талибаните, с Осама бен Ладен. В Ирак нахлуха под предлог за борба с диктатора и с тероризма едновременно. Срещу Либия, а след това срещу Сирия пак беше използвана формулата за отстраняване на „диктаторския режим” и налагането на демокрация. Напомняме на читателя какви са стратегиите, използвани от американците за осъществяването на операция по свалянето на неудобни режими:

- „цветни” революции в съответствие с методичното пособие на института „Алберт Айнщайн” (негов директор е Дж. Шарп) - „От диктатура към демокрация”, в което ясно е предписана последователността на действията на „опозицията” за извършване на държавен преврат,
- създаване на ситуация на управляван хаос и срив на националната икономика, с ясно отделяне и прокарване на интересите на американските кампании и държавата САЩ,
- настройване на традиционните и изкуствено създадените политически сили една срещу друга с цел да се провокира „вечна” гражданска война

Но като анализираха събитията в бивша Югославия и Ирак, както и ситуацията с избирането и последвалото изгнание на проамериканския Юшченко в Украйна, американците явно достигнаха до извода, че проамериканските режими са крайно неустойчиви, непопулярни и във всеки момент могат да бъдат свалени. През 2006 г. Дж. Буш подписа директивата „За преемтивни действия”.

Същността на директивата е развитие на етапа след смяна на режима с проамерикански. След свалянето на „диктатурата” в директивата се поставя задачата за „строеж на нова нация”, тоест - превъзпитание (промяна на идентификацията) на населението в нова политическа нация. Естествено - такава, която обича Америка и която ненавижда предишната културно-цивилизационна традиция.

С тази цел беше разработен нов тип на информационно-психологическа операция, а в Пентагона беше създаден корпус от „граждански специалисти”.

В Ирак „превъзпитанието” не се получи, в бивша Югославия - стана само наполовина, но пък в Украйна успехът е голям, макар и непълен. Беше сформирано ядро от политическата нация, най-русофобската на планетата, беше му разрешено да измъкне от „килера” национал-фашизма, геноцидът, да потъпче всички международни норми, да извърши погроми и убийства, за да направи цяла Украйна като враг на Русия и на всичко руско и православно.

Има още една стратегема в аналите на американската политика за световно господство: да формира и поддържа против възраждащите се световни центрове на сила (полюси) на държавата - противовеси - Британия срещу Германия, Япония срещу Китай, Пакистан срещу Индия, Украйна срещу Русия.

Възниква естествения въпрос:защо това е нужно на Съединените щати, ако те вече са „нехегемон”? Отговор даде сътрудникът на АНБ на САЩ, той е и изпълнителен директор на „Института за глобални перспективи” (в световен ранг с чин не по-висок от сержант) професор Пол Кристи. Ще цитираме без излишни коментарии някои негови откровения пред ежеседмичника „Европейски Икономически бюлетин” (Германия, април 2014 г.):

„Държавният дълг от 17 трилиона долара виси като дамоклев меч над американската икономика и може да я доведе до глобална криза… За това, за да разреши финансовите затруднения, САЩ трябваше да приеме екстраординерни мерки, сравними едва ли не само със световен катаклизъм.

Възможността да погаси дълговете си без съществено падане на нивото на живота на своето население е осъществима само за чужда сметка…. Затова следва така да се организират събитията, за да може целият свят, всяка страна в една или друга степен да започне да участва в разрешаването на финансовите затруднения на Америка.

На Съединените щати са необходими нови пазари, по мащаби съпоставими с американските. Единствен такъв пазар сега може да бъде само европейският пазар. С разработването на този проект ние се занимавахме много години.

…Необходимо е да се създаде такава ситуация в Европа, при която европейците сами да се откажат от енергийно сътрудничество с Русия… и да свържат своя икономически интерес с доставките на енергоносителите от САЩ… Ще остане ли единна Украйна на картата на света или ще се разпадне - това няма никакво значение за решението на основния проблем. Главната задача на събитията в Украйна е да раздели Европа с Русия до такава степен, че европейците напълно да се откажат от сътрудничество с Русия и да преориентират своята икономика към пълно сътрудничество със САЩ.

На Украйна се отрежда ролята на преграда, която ще прекъсне европейското сътрудничество с Русия. А какъв ще бъде там строят и начинът на управление - това са напълно неинтересни въпроси.

Съединените щати преследват изключително своя собствена цел за запазване на световната валутна система, основана на долара… Всички събития, случващи се в Украйна, трябва да се разглеждат изключително от тези позиции…. неспокойната Украйна трябва да стане непреодолима бариера между Русия и Европа… За да разкъсат икономическите връзки на Европа с Русия трябва така силно да наплашиш европейците с руската заплаха, за да могат те самите да пожелаят да го направят - трябва коренно да променят европейското обществено мнение за сътрудничество с Русия.

Отказът на Европа от руските и близкоизточни енергоносители ще доведе до гигантски капиталовложения в американското производство на шистов газ, а също така ще доведе до мощна инфраструктураза неговата преработка и доставка в Европа, което ще позволи на САЩ бързо да ликвидира своите финансови проблеми.”

Ясно, отчетливо и достатъчно цинично. По американски. Заповед. От страна на ЕС - никакво обсъждане на дискусията. Заради решението на главната задача - спасяването на долара като средство за оцеляване на САЩ и ограбването на останалия свят, американците поощряват фашизма в Украйна, унищожаването на населението от Югоизток, където са намерени големи залежи на шистов газ, защитават бандеровците, разстрелват журналистите, които знаят истината.

А каква е съдбата на Европа, която Щатите разглеждат като жертвен агнец? Нали поглъщането на европейския пазар, а също така и ликвидирането на зоната на еврото, означава не нещо друго, а единствено превръщане на Европа в колония на САЩ. В интервюто на П. Кристи има пасажи от типа: Европа е задължена за своето благополучие на САЩ, Америка е обезпечила на европейците безопасност и т.н., и сега Европа е задължена да помогне на американците да спасят долара, икономиката и страната като цяло. Разбира се, с цената на пълна загуба на своята самостоятелност във всички сфери на живота, може би с изключение на футбола. Което вече се проявява във Украинския въпрос, въвеждането на санкции против Русия, в блокадата на обективната информация.

Ще прозре ли това Европа? Едва ли. Защото от всички региони на света най-американско послушният регион - това е Европа. Русия е на второ място. Кохортата на самостоятелните политици в Европа, от типа на Де Гол, Ж. Ширак, Х. Кол е приключена, дойде епохата на Саркози, а за такива като него всеки секретар от Държавния департамент на САЩ е много голям началник.

За Порошенко и неговата хунта началник е всеки сержант от американската армия. Но и не само европейските политици са в подчинение на Държавния департамент, а и самите „независими” средства за масова информация. Стотици милиони европейци на всеки час се поддават на американската лъжа, руско присъствие в информационното поле на Европа практически няма по наша вина (мислехме, че е достатъчно това за газа), европолитиците казват само едностранчивата истина.

Отговорът на въпроса: защо на Запад отсъства обективната информация за събитията в Украйна даде известният италиански писател и политик Джулието Киеза в интервю за „Комсомолска правда” от 3 май 2014 г.:

„По същество, на Запад като вид журналистика беше създадена армия от пропагандисти. Това са милиони хора, получаващи заплата, с която живеят. Ако пък говорим за неформалния „център”, то той се състои от „Ню Йорк таймс”, „Вашингтон пост”, телевизионният канал Си Ен Ен, английската информационна агенция „Ройтер” и американския „Асошиейтед прес”. Ето ги петте „центъра”, които дават тон на цялата световна преса. Всички други версии се превръщат в маргинални. Тук Русия направи за всичките тези години голяма стратегическа грешка. Вашите ръководители не разбраха, че на Запад не съществува нито един глас, който отразява гледната точка на Русия. Напълно отсъства. Ние нямаме алтернативна версия на събитията през очите на Русия. Няма телевизия, няма вестници, няма такива инструменти. Или просто те са маргинални. Така се получава, че всичките 60 милиона италианци в продължение на два месеца от развитието на украинската криза, получаваха информация само от един глас.”
Нима „нехегемонът” може да забрани на Европа и Русия едновременно да четат и слушат само неговия глас и никой друг?

Освен всичко останало, САЩ затвори устата на европейците, както и на руските власти, в сферата на международното право. Държавният преврат в Украйна, национал-фашизмът, геноцидът на собствения народ се представят като демокрация, пред лъже-президента угодничат, защото на негова страна са Псаки и Нюланд. Загиват хиляди хора, планомерно биват отстрелвани и журналисти, унищожава се инфраструктурата, която обезпечава живот, стотици хиляди бежанци - в отговор на жалкото мърморене на европейските и руските висши чиновници, имитация на прекъсването на огъня и примирието, което веднага беше отменено от американския сержант. Но в международното право ясно е написана възможността на народите да се самоопределят.

„Всички народи имат правото на самоопределение. По силата на това право те установяват свой политически статут и свободно осигуряват своето икономическо, политическо и социално развитие. Създаването на суверенна и независима държава, свободното присъединяване към независимата държава или обединение с нея, или установяването на всеки друг статут, свободно определен от народа, е начин за осъществяването от този народ правото му на самоопределение.” (Устав на ООН, п. 2, стр. 1; Международни пактове за правата на човека”, ст. ч, 1966, 1970 г.)

Какво не направиха както трябва жителите на Донбас и Луганск? Всичко в съответствие с нормите на международното право. Ще допълня, че признаването или непризнаването от другите държави по никакъв начин не влияе на статуса, определен от народа.

А след като е така, конфликтът на Югоизток приема съвсем друг, не както се коментира, в това число и от руските МИД, характер. Това не е вътрешен конфликт и не е гражданска война, а агресия на Киев срещу независима държава, от чиято страна войната носи национално-освободителен характер, че даже е и предопределено и се регулира от международното право.

И опълчението на Донбас и Луганск не са сепаратисти и не са терористи, а законни военни служители - комбатанти, ползващи се с международна правова защита.

Защо за това мълчат дипломатите, депутатите, евроруските политици? И защо така унизително ръкопляскаме пред бандитите, обстрелващи руската територия с едрокалибрени снаряди, че даже ги и каним на своите гранични пунктове да погледнат резултатите от нападенията и някак сякаш се опитаме да ги засрамим?

Тази нелепост отбеляза даже известният учен от Армения Вазген Аванян („Икономиката и ние” от 2,07, 2014 г.): „Неприятно ми е да гледам правителството на РФ заради неговите извинения за собственото съществуване… Извършва се геноцид на руснаците в Украйна - поръчан, изпълнен от професионални килъри по заповед на поръчителя… Руснаците се поставят пред избора „война или смърт”, което подсказва параноичният характер на мислене на западните, тъй наречени „партньори”, с които поради наивност и слабост, страхливост и подлост, „елитът” на РФ постоянно се опитва да се договори.

Отговорът е прост - американският сержант заповяда.

Русский вестник, 18.07.2014 г.