НОСТАЛГИЯ
превод: Татяна Любенова
НОСТАЛГИЯ
От селцето към плевнята крача,
към отлитналите мечти,
раменете обгръща вятър,
храсти люшкат зелени глави.
Идвам тук с поклон пред покойните,
към далечни гори от брези,
към зърното - за плодородие,
и да видя зора как зори.
Все по-скъпа с годините става
Рус - любимата наша страна,
няма никой да хвърли сянка
върху тази светла тъга.
—————————–
КЕСИЯ
Звънят в душите ни монети.
Шумят във мозъка ни те.
Навсякъде поличби черни.
Те всичко взеха, без сърце.
Купуват съвест, благородство,
и целомъдрие, и сан.
Какво оставят ни? Уродство.
Поквареност без лик и свян.
Но въпреки това в душата,
местенце светло се таи.
Не се докосва там парата,
в кесия да го притаи.
Възраждане започва с него.
Възкръсва цялата душа.
От промисъл е защитено.
И диша светла чистота.
—————————–
ИЗЧЕЗВА ДУМАТА…
Изчезна дума “срам”.
Изчезна дума “жалост”.
Обърна се бита…
А дума “злост” остана.
Тъмнее “светлина”.
Присвива вежди - “радост”.
И няма го “Съвет”.
А и “парад” го няма.
Разби се дума “мир”.
Наистина го няма.
Някой си “командир”
с ракета го отвя, май.
Билет си взе “мечта”.
И без “блян” сме дори.
А вместо тях - “тъга”.
По-честичко - “сълзи”.
Охулихме - “мундир”.
Отхвърлихме - “наука”.
Поевтиня - “кумир”.
Ала поскъпна - “скука”.
Изчезна нейде - “чест”.
Защо ни е туй слово?
Заменяме го днес
с удобните отново:
“лимони” и “жестокост”.
И кухненски уют.
С компютри се поддържа.
“Совалките” сноват.
Летят все “мениджъри”.
А доларът расте.
Пък рублата - по-ниско…
Пък уж на почит бе
и в Рим, и във Париж тя…
Но не за нея, не -
за силната Русия.
Аз вярвам в нея днес…
Бедата ще надвие.
Не изведнъж. Не в миг
ще заблести разцвета,
макар и да са много
на честните ръцете.
И думичката “мир”
тук пак ще се завърне.
Света да озари.
И може дума “пир”
да ни потрябва също.
И ще се върне “чест”.
И “съвест” ще се върне.
Душата на Русия
отново ще пребъде.
—————————–
СТЪПАЛА
Лежи момче на стъпалата.
Край него публика върви.
От студ подвило колената,
от глад - стомахът му е свит.
И живо е, но не живее.
Не влиза в хорския закон.
И като топка го премята
и блъска го Съдбата зло.
Но няма злоба, нито упрек,
че мръзне, че е без троха.
Вървят ваятелите на порока,
гнусливо свивайки уста.
Пристъпват, каменни, все по-високо,
пари - безброй, безбройни ястия.
А долу, в избите, дълбоко
Животът чезне върху стъпала.
И всеки пътища си има.
И стъпала са наште дни.
Издигнал си се, слава Богу.
На падналия помогни.
НОСТАЛЬГИЯ
Я иду за деревню к овину,
Где туман улетевшей мечты…
Ветерок обнимает мне спину,
За дорогой качает кусты.
Я иду поклониться погосту
И березовой рощи вдали.
Пожелать зернам тучного роста
И увидеть рожденье зари.
Потому, что с годами дороже
Наша старая милая Русь.
И ничто затуманить не сможет
Эту тихую светлую грусть.
—————————–
КОШЕЛЕК
Звенят, звенят в душе монеты.
Шумят, шумят в мозгу рубли.
Везде их черные приметы.
Они все взяли, что могли.
Купили совест, благородство,
И целомудрие, и чин.
А что оставили? Уродство.
И развращенность без личин.
И все-таки в душе широкой
Есть чистый, светлый уголок.
Его не тронет рубль жестокий.
В него не влезет кошелек.
С него начнется возрожденье.
С него воскреснет вся душа.
Он под защитой провиденья.
Он будет чистотой дышать.
—————————–
УХОДИТ СЛОВО…
Уходит слово “стыд”.
Уходит слово “жалость”.
Перевернулся быт…
А слово “злость” осталось.
Темнеет слово “свет”.
Сдвигает брови - “радость”.
Давно ушел “Совет”.
И нет уже “парада”.
Разбилось слово “мир”.
Его ведь тоже нету.
Какой-та “командир”
Пустил в него ракету.
Берет билет “мечта”.
Взамен их - “маета”.
Все чаще, чаще - “слезы”.
Ославили - “мундир”.
Уценена - “наука”.
Подешевел - “кумир”.
Подорожала - “скука”.
Ушла куда-то - “чест”.
И нужно ль это слово?
Взамен другие есть:
“Лимоны” для “крутого”.
И кухонный уют
Компьютеры считают.
И “челноки” снуют.
“Менеджеры” летают.
А долар все растет.
А рубль - ниже, ниже…
Ведь был ему почет
И в Риме, и в Париже…
Почет был не рублю -
Могуществу России.
Я верю и люблю…
Беду она осилит.
Не сразу. И не вдруг
Взойдет заря разцвета.
В России честных рук
Достаточно на это.
Вернется слово “мир”,
И светом озарится.
И, может, слово “пир”
Нам тоже пригодится.
Вернется слово “честь”,
И “совесть” с ним вернется.
Душа в России есть.
России сердце бьется.
—————————–
СТУПЕНИ
Лежит мальчишка на ступенях,
А мимо публика идет.
Остудой сведены колени,
И голодом - пустой живот.
Живой, но не живущий мальчик.
Его забыл людской закон.
Судьба играет им, как в мячик,
И бьет его со всех сторон.
Но нет в нем злобы и упрека,
Что мерзнет, крохами живет.
Идут ваятели порока,
Кривя брезгливо сытый рот.
Все выше саменно ступают,
Где деньги и любая снедь.
А там внизу, в подвалах тает
Жизнь. Ей ступень не одолеть.
Все в жизни держат пут-дорогу.
И на ступенях наши дни.
Поднялся вверх, и слава Богу.
Но нижним руку протяни.
