СТИХОВЕ
превод: Галина Ганова
***
Какво ми казваш не те чувам -
прибоят дави твоя глас.
Намерих повод да флиртувам
с ръка на рамото ти аз…
Ще насърчиш ли хитринката
и дръзкия ми порив жив
или ще ми свалиш ръката
с небрежен жест и тон учтив?
Защо гадая? В морска бездна
за теб ще скоча през глава!
Не съм ли страдал безнадеждно
от смъртно ледена тъга?
Нима не ми рида сърцето
в надежди болни и мечти?
Но днес си с мен, а не с морето,
тъй както в златните ни дни.
В очите ти видях дъгата,
в зениците откривам плам
и гасне огънят в душата,
от ревност който стъкнах сам!
***
Обичал съм те и преди така безумно,
ала за първи път - до смърт и до несвяст…
Ти беше вярна и живеех с теб разумно,
но съм виновен дето закъснявах с час.
Но за душата ти - червена южна роза -
достатъчен бе този час за да крещи:
Аз знаех, знаех, че подлец си невъзможен!
И плачейки да сипе парещи сълзи!
Разплакани очи, които се не търсят.
И колко пъти? - мили Боже, не броях!
Стоях високо над обидата разтърсен,
да почнем всичко отначало аз копнях!
И се отваряха пред нас среднощни двери,
но не на Рая забранен, на любовта,
и беше нежна ти, а аз на страсти верен,
и сливахме сърцата си над пропастта!
Това ни е животът. Част от кратка роля!
Ще бъдем, имаме ли сили за борба!
Но иска ми се да живея без да моля
любов и щастие от подлата Съдба!
Обичал съм те и преди така безумно,
ала за първи път - до смърт и до несвяст…
Ти беше вярна и живеех с теб разумно,
но закъснях навеки, а си мислех - само с час…
СЛУЧАЙНА ХУБАВИЦА
Очите, сякаш на мадона,
какви гърди и рамене!
Но как да спра една икона?
А може би не трябва. Не?
Но аз мъчително пресмятам:
след още пет минути тя
ще е на спирката в тълпата
и ще изчезне без следа.
Оставам аз! С какво в душата?
Но как с какво? Със любовта!
Незнайната развя платната
на нежната си красота!
И нека по света да плува,
мъже да влюбва с огън жив,
а аз нещастен ще тъгувам!
Или в тъгата съм щастлив?
И благодарен ще си кажа,
че със случайната жена
не ще се срещнем тук, ни даже
на друга някоя звезда.
***
Казах всичко. Искам да мълча.
С теб не може да се спори -
ти мъртвец ще съживиш в пръстта,
ако с тебе заговори!
Търся звездна тишина в сумрак,
губя се сред лес безлюден.
Но… говоря дълго с тебе пак -
ти звъниш ми като луда.
В риба аз ще се превъплътя,
ще се хвърля в морска яма.
Ще ме търсиш, но помни, че тя
по рождение е няма!
***
Отново студ е и мъгла,
но в стаята гори камина.
Наливам си - ще пресуша
дълбока чаша с руйно вино.
Любима! Ти не ме съди -
дори оттатък, в мрака вечен,
с любов до моите гърди
ще те държа - на теб обречен.
Един с пари, а друг със зло,
за щастието всеки плаща.
А аз се боря с вълнолом
с душа ранена и кървяща…
***
За къде съм забързал? До мен си!
Като птица свободна в летеж.
Свята нежност с очи вдъхновени
подарява ми твоят копнеж!
Боже мой! Този миг как съм чакал,
от сълзи и от страсти пленен!
Незабвен съм! А как бих заплакал,
ако ти си отидеш от мен…
Чучулига сърцето ми днес е,
звездна музика пада над нас…
Нека няма сълзи, само песен -
и сега, и до сетния час!
***
Нямам право да направя грешка
ни в живота, нито в любовта.
Млъква в мен цигулката човешка -
струни скъса, свърши песента…
Колко още - ден ли, два ли, три ли
на Земята ще съм, у дома.
Там, в небето леден вятър жили,
спи звездица в нощната тъма.
В оня свят без жал ще се преселя -
ще затръшна пътната врата.
Губя ли? Не мисля! Аз печеля
щом до мен си ти, дори в смъртта!
