Ваня Ангелова

Държа в ръцете си една нова уникална книга, озаглавена с непретенциозното наименование „Отшелник”. Написана е от българския поет и преводач Йордан Милев, който познава основните писмени знаци не само на родната ни азбука, но и идеограмите и пиктограмите на много други писмени системи. На Йордан Милев не са му чужди пикторалните репрезентации на клинописното писмо, създадено от шумерите и дало начало на староперсийските и угаритските национални азбуки. Радвам се, че на мен се пада честта да пиша за една книга, която е не само поетична творба, но и цяла наука от гледна точка на световната лингвистична историография и на опростената абстрактност по отношение на извървяния човешки път.
В „Отшелник” откривам цялата философия на живота. Прекрасно изрисуваните символи, макар и не с помощта на египетския или китайския йероглиф, нито чрез ръкописа на персийската и санскритската знакова система, говорят сами по себе си за ценностите на човешкото сърце, които всеки от нас носи в себе си. Макар и в света, човек сякаш винаги остава изолиран от него. Всички ние сме „отшелници”, затворили дълбоко в душите си най-стойностното и драгоценното, което сме придобили в този живот, но което няма да отнесем с нас, а ще оставим в дар на света.
А „керванът през дните върви”, „зарит от пясъци и дюни, без брод, през палми и фурми…”

Зарит от пясъци и дюни,
без брод, през палми и фурми,
понякога се срещах с хуни,
пред Буди падах доземи.

Върви керванът мой през дните.
Не го смущава кучи лай…
И винаги - от край до край -
се води само по звездите.”

И пътува звездната двуколка на поета с жаждата за битие, с вярата, че ще открие своя небесен свод, своя дългоочакван оазис.

Изглеждам като денк, издут
от срещи, спомени и болка…
Пътува звездната двуколка
на моя Кози рог прочут.

————————————-

Оазисът… И там, и тука
пред две протегнати ръце,
усетили,
         че той бълбука
със пулс от моето сърце!

Много често, когато човек се погледне отстрани, има чувството, че вижда не себе си, а някой друг, и започва да комуникира с този свой двойник - насън или наяве, без да знае дали отново ще му се удаде възможността да води диалог с вътрешното си аз.

Какво става - насън и наяве
се оглеждам,
       сякаш съм друг.
Най-случайно пристигнал тъдява,
без минута
        да съм бил тук!

——————————————-

Буден спя,
          а в съня си се вия -
аз ли съм, или съм бил!
Пиян ходя -
            без капка да пия,
трезв съм пак - до дъно препил.

Понякога лирическият герой на Йордан Милев има усещането, че е понесъл на гръб мъките на целия свят. Тъжна е философията на нашето съществуване. Фактът, че докато се усетим, че ни има, и трябва да се приготвим за тръгване, е ужасяващ, но вярата в нашата всевечност ни кара да продължаваме да се усмихваме и да вървим по своя избран от Христос път, както Одисей върви към своята Итака, където ни очаква старозаветният патриарх Ной - синът на Ламех, избавил се от пагубния потоп чрез кивота на живота. Човекът крачи към съзвездия и към обещаната му от Всевишния небесна дъга, която сама по себе си е един вид споразумение между Бог и хората.

Събудих се…
       И трябва да си ходя!
Преплитат пътищата прежда
от кукувици,
           слънце и земя
и океана Тих -
           обърнато небе,
удивило съзвездия
            от богове
                       и думи.
Сърцето ми пулсира -
                          да вървя.
Натам…
       към моята Итака:
към моя вековечен край,
                                 където
без кораб на брега
               все още Ной ме чака.
И всеки ден…
         След Слънцето -
                 във празник или делник,
опиянен от вчера и от днес.
Макар и без самар -
                          отшелник,
понесъл на гърба си Еверест!

В сборника от стихове „Отшелник” са поместени авторски произведения на Йордан Милев в седем прекрасни цикъла: „Зиме и лете, на слънце и сянка”, „И други светове”, „Пътува звездната двуколка”, „Приоблачен над Еверест”, „С песен и за моята душа”, „Ти толкова години чака” и „От деня и нощта”. А седем е числото на Бога.
Истината е, че една рецензия не е достатъчна да опише цялото пасторално богатство от красиви словосъчетания, изрази и реторичност, сътворени от големия български поет. За да се обърне внимание в пълен обем и изчерпателно, макар че и това не би било в никакъв случай достатъчно, на забележителната езикова култура на автора, на лингвистичния му усет, на метафоричното му мислене и на универсалния му лексикален стил, трябва да се напише книга за книгата „Отшелник”.
Поетът е човек, посетил много страни по света, познал културата и обичаите на различни древни и съвременни народи, пътувал „и зиме, и лете”, бил „и на слънце, и на сянка”, „денем” и „нощем”, но и в най-прекрасните му поетични и човешки сънища винаги е присъствала любимата му България. Хлябът на чуждата трапеза е вкусен, когато е даряван с любов, но той не може да замени простичката българска погача с шарена сол, поднесена на българската софра.
Няма нужда да разказвам за Йордан Милев. Той е носител на много национални и международни награди. Творчеството му е превеждано на различни европейски и световни езици. Името, преводите и стиховете му сами говорят за себе си, а всички познаваме неговата творческа биография, затова няма да се спирам на детайли от нея. Йордан Милев е не само жив класик и преводач, даряващ на света удивително световно литературно наследство, но и прекрасен човек и приятел. Радвам се, че го познавам лично и че е част от собственото ми професионално израстване като творец.
Пожелавам му още дълги години да бъде сред нас и да ни подари още много нови книги!

6 юли 2014 г.
гр. Велико Търново

„Отшелник” - Йордан Милев