Вера Максименкова

превод: Галина Ганова

***
Опустя моят дом ненадейно
и китарата тъжно замлъкна.
Отзвуча есента чародейна,
и сърцето ми в мъка помръкна.

Догоряха листата й в дните.
Но ще помня пожара им дълго.
Безполезни пращяха искрите -
огън наште души не изпълни.

Всичко в буйните пламъци лумна,
пепел станаха нашите чувства.
Опустя мойта стая безлунна,
представи си, така ми е пусто!

Самотата със шал ме намята,
раменете окови сковават,
с нея вечер оставам в тъмата…
Да привикна с това - не успявам.

С вълнен шал във студа се завивам,
ала шалът душата не сгрява!
И нелепо е, вече откривам,
че животът без теб опустява…