Людмила Федотова

превод: Филип Филипов

Вървя под купола небесен,
любувам се на месец май.
Как ти си хубав като песен,
мой роден подмосковски край!

Гори, полета и поляни,
треви, жита и дървеса,
осеяни от слънце ранно
с кристални капчици роса.

И пеят неуморно птици,
преплита се камбанен звън.
Пробуждат влюбени зеници
невидими петли от сън.

И езерото е загадка.
Оглеждат се бреза и клен.
Разсъмва. Утринта е кратка,
а дълъг слънчевият ден.

Тук въздухът опиянява
и ручеят е тих, дълбок.
Мой роден край, ти разцъфтявай
и нека да те пази Бог!