БЕЛИЯТ ТАНЦ
превод: Галина Ганова
БЕЛИЯТ ТАНЦ
В оная бяла нощ и мен
покани ти на танц безсрочен.
Бе всичко в танца… Между впрочем
съдбовно той бе предрешен.
А после много дъждове,
лета и зими прекосихме…
И от бездушни брегове
мостовете си разрушихме.
Отново в танца бял кръжим
и в светла нощ - по път обратен.
И все така съм непохватен.
Не ме упреквай! Не тъжи!
Отново си ми близка ти!
Възкръсна обичта предишна -
мостове нови съгради
над пропастта многогодишна!
НЕЗАБРАВКА
Подлудналата пролетна трева
прикрива есенни коси в полето
и незабравки в звездна синева,
като парче небе са в ширинето…
Съзвездие в букет ще събера
в ръцете ми ще затрептят ресници,
в душата ми неземна топлина
ще плиснат синеоките звездици!
Лице ще скрия в цветната роса
от живата вода дано възкръсна!
А после и на теб ще донеса
от този цвят небесен в доба късна.
Да знаем, длъжни сме - и аз, и ти,
че кръстен този цвят е не напразно!
Не ще забравим нищо с теб, нали?
Да помниш и обичаш е прекрасно!
Когато спреш пред райските врати,
а аз към ада грешен се отправя…
Не ме забравяй даже в Рая ти,
а в пъкъла не ще те аз забравя…
