ПЪТ
превод: Лалка Павлова
1. ТОЙ - ЧОВЕКЪТ
Един човек - невчесан, разрошен -
несмело към мен приближи.
- Послушай за какво става дума, брат.
Ето, аз на улицата живея гладен,
а виждам, че ти си богат.
В здраво тяло, здрав дух - знаеш, нали?
Не искам много, дай ми, колкото можеш.
Протегна ръката. И заблестяха
капки случайна роса или сълзи
в заплетената му мръсна коса.
Извадих кесията. Бузите ми горяха.
И сякаш се върнах две хиляди години назад,
когато душата Христова е отлетяла.
Тогава аз, най-преданият солдат,
безплатно разкъсвах безжизненото му тяло.
Край мене празничната тълпа ревеше,
а аз дори и не знаех, че той е мой брат.
2. В ПУСТИНЯТА
От проломите на душата кръв се лее,
смъди, боли.
И сякаш някой там, в нощта,
за нас копае яма,
забива в дъното й остър кол,
с петлите се спогажда,
настройвайки фалшиво песента им,
и чака ни в засада.
Ала на нас не ни е дадено
встрани от пътя да вървим
и да подминем тайната.
И аз се моля: - Боже! Донеси
и не задържай чашата,
надежда дай, спаси ти пилигрима!…
Настана тишина в небето
мракът сякаш се сгъсти.
Разбрах тогава - един за всички
помолил съм се само аз.
Сега е моят ред, ударил е и моят час
на времето ми, отредено тук.
Напред! Единствено напред
и невъзможно е да има начин друг!…
3. МОЛИТВА
Господи, дари ме ти със сила, за да стигна
до последните си дни в живота тленен
и душата си нетленна да опазя
в бързея на времето по пътя земен.
Господи, въздай добро и на жена ми -
с вяра, без съмнения и страх
опрощаваше ми всички пролетни измами.
Боже, вразуми децата щури,
помогни им в помислите и делата,
опази ги сред виелици и бури,
праведния път да не изгубят в снеговете.
Господи, покой на дядо дай -
награди го, че животът му бе сложен, знам,
и възвишен, и нелеп, но не лъжлив…
………………………………………….
А за свойте грехове ще отговарям сам.
4. ИЗХОД
Така или иначе? Хвърлен е жребият
и Бог единствен решава - прав или не!
Треперя в кипяща ненавист, разбираемо настроение.
И ето - пистолета повдигам.
Противникът тръгва с ехидна усмивка към мен,
изящно се цели в движение.
Но с тази прическа на кок накривен,
изведнъж какаду ми напомни. И смях ме надува.
На дуела наруших етикета.
…Аз виждам единствено дим,
а изстрел не чувам…
Пистолетът ми пада.
Откъде тези розови капки се взеха
в тоя отъпкан край мене сняг?
- Към бариерата, - шепна - мръснико…
Опитвам да се надигна - не мога.
Бодливия сняг разривам с ръката
и как пистолета намерих, не зная.
А резкият лъч, пронизал отново мъглата,
за миг освети силует.
Натиснах петлето. С куршума ми заедно
животът потегли към края…
Не исках да го убивам, но стрелях тогава -
въпрос бе на съвест и чест!…
………………………………………
Просто съдбата ми бе такава.
5. ЗАВРЪЩАНЕ
Не бързай да живееш дните, опростени от съдбата,
дори да се окаже, че нещичко не е съвсем наред.
Като котенцата във водата, във водката не ги топи -
не е последна спирка кръчмата.
Земята цялата огледай, небето погледни -
задръж за малко бързащия ход на времето.
И ако бие пак сърцето тихо в твоите гърди -
душата си не си предал, човеко!
А имаш ли душа - то значи има Бог,
не трябва миналото да виниш.
Щом има Бог - ще има и за тебе праг,
на който коленете да превиеш пак,
да вържеш свойта лодка на душата за брега
и да се върнеш в родния си дом красив…
Разпръснал всичката си болка и печал,
ще видиш като в сън живота си щастлив.
