Александър Вдовин

превод: Стефка Тотева

Битието на народите открай време се е определяло от интересите на свободното им независимо развитие на обособени държавни образувания. Но войните, постоянно възникващи между различните държави, са поставяли под съмнение и смисъла на принципа на националното самоопределение, и самото съществуване на държавите, постоянно в конфликт едни с други. Най-силно такива съмнения прозвучаха в годините на Първата и Втората световна война.

Още Първата световна война съживи идеята за възможността и необходимостта от създаване на единен безконфликтен свят. Към това подтикваха чудовищните жертви, небивали в най-новата история. Само загиналите тогава са около 20 милиона!

За съжаление противниците на войната избраха за мишена за изобличаване не агресивните елити на държавите, а самите държави. Техните институти, обичаи и дори тяхната история.

През 1930-те години знаменитият писател и обществен деец Хърбърт Уелс се появява навсякъде по света с доклада „Отровата, наречена история”, в който твърди, че опасността за световната цивилизация се съдържа в самото съществуване на нациите и тяхното изкуствено култивиране във всяка отделна страна от патриотите, и най-вече от историците. Именно те със своя професионален интерес към миналото някак извънредно силно подчертавали обществените и икономическите особености на народите, натрапвайки по този начин на младежта мислите за националните различия. А в името на всеобщото благоденствие трябвало да се постъпва тъкмо обратно. Ако искаме светът да е единен, „не трябва да изхождаме от понятията за нация и държава.” На културния учител изобщо не му приличало да казва „нашата националност, нашият народ, нашата раса”, тъй като „цялата тази банална нелепост е глупава и лъжлива”. Всичките факти от реалната действителност въпреки историческото минало свидетелствали в полза на единната световна държава - космополиса, естественото, а в съвременните условия - просто необходимото световно братство на народите. Неговото създаване трябвало да способства за преподаването на история. В качеството на първа стъпка в нужната посока той предлагал да се изгорят старите учебници по история и да се отлъчат от преподаване всички, за които „изходното понятие е нация, любимата дума - интернационален, а не космополитен” /1/

Втората световна война с колосалните й човешки жертви вдъхна нова енергия в тази концепция. В САЩ възникна и се разгърна широко „движение на световните федералисти”, които се вдъхновяват от идеята за световна държава. През септември 1945 г. към това движение се присъединил и знаменитият физик Алберт Айнщайн, който заявил, че единственият начин за спасяване на цивилизацията и човечеството е в създаването на правителство, чиито решения трябва да имат задължителна сила за държавите - членки на общността на нациите. /2/

За готовността от обединяване на народите в регионални и световни мащаби се изказвали в различни страни. През годините на войната Чърчил предложил да се обединят Англия и Франция. След войната той активно пропагандирал създаването на Съединени щати на Европа /3/. Английският министър на външните работи Е. Бевин през ноември 1945 г. говорил за „създаването на световна асамблея, избрана пряко от всички народи по света”, за закон, задължителен за всички държави: „Това трябва да бъде световен закон със световен съд, с международна полиция.” /4/

През 1946 г. в септемврийския брой на американския „Бюлетин на атомните учени” - The Bulletin of the Atomic Scientists - големият привърженик на идеята за световния федерализъм Б. Ръсел подчертавал, че е необходимо да се разработва ядреното оръжие „с една единствена цел - да се постигне установяването на властта на световното правителство”. Той пише, че „кошмарът на света, разделен на два враждуващи лагера” може да се прекрати само с организацията на „световното правителство”, като смятал, че то ще бъде създадено под егидата на Америка и „само по пътя на прилагане на силата”. Борбата за „единна световна федерация” според философа представлява „най-добрият желан изход в условията на човешкото безумие”. /5/

Съвременният американски икономист и политолог Линдън Ларуш предполага, че започналата след Втората световна война „студена война” е имала за цел именно реализацията на плана на Ръсел /6/. В средствата за масова информация на западните страни можело да се намерят твърдения, че „световното правителство” е станало неизбежно и за него си струва да се бориш, даже ако за това трябва да се води „трета световна война”, в обединена Европа „страните напълно ще се откажат от своя национален суверенитет” и ще възприемат „свръхсуверенитета на международната общност”. /7/

През юни 1946 г. съветското списание „Ново време” запознало обществеността със сборник статии на най-изтъкнатите американски атомни учени, където се обосновавала идеята да се превърне ООН в световна държава, призвана да спаси света от атомната война и да осъществи контрол върху атомната енергия. /8/

През август 1947 г. в град Монтрьо се състоял Конгрес на Съюза на Европейските Федералисти /били представени 16 страни, а също така около 40 групи от активисти/. Приетата на конгреса „Декларация на Монтрьо” гласи: „Ние, световните федералисти, потвърждаваме, че човечеството може да се избави завинаги от войната в условията на създаване на световна конфедерация. Основаването на световно федерално правителство е една от най-насъщни проблеми на съвременността. Само федерализмът е способен да гарантира спасяването на човека.” /9/

Година след това британският икономист и социален реформатор лорд У. Бевъридж заявява по този повод: „Каква е алтернативата на създаването в името на мира на Световното Правителство? Алтернативата е война. А войната е разрушение на разумния човешки живот. Ние сме задължени да извършим фундаментални промени в правителството на света, така че по възможност през 1955 г. да имаме Световно Правителство.” /10/

След войната към идеята за създаване на световно правителство неведнъж се връщал Алберт Айнщайн. През септември 1947 г. в открито писмо до делегациите на държавите-членки на ООН той предлагал да се реорганизира Генералната асамблея на ООН, като бъде превърната в непрекъснато работещ световен парламент, който има много по-широки пълномощия, отколкото работещият Съвет за Сигурност, който уж бил парализиран в действията си заради правото на вето. /11/

През ноември 1947 г. на това предложение реагирали най-големите съветски учени. Академиците С. И. Вавилов, А. Ф. Йофе, Н. Н. Семьонов, А. А. Фрукин в отворено писмо изказали своето несъгласие с Айнщайн. Нашият народ, писали те, е отстоял независимостта си във великите битки на Отечествената война, а сега му предлагат доброволно да се откаже от нея в името на някакво „световно правителство”, „прикриващо зад гръмко звучащата фирма световното господство на монополите”. Те дипломатично отбелязвали, че техният колега се влияе от „политическо фантазьорство”, което помага на враговете на света, вместо да прилага усилия за подобряване на икономическото и политическото сътрудничество между държави с различна социална и икономическа структура. /12/

В писмото си-отговор Айнщайн нарекъл митология опасенията за световно господство на монополите, а неприемането на идеята за „свръхдържава” според него била „бягство в изолационизъм”, особено опасен за Съветския съюз, „където правителството има власт не само над въоръжените сили, но и над всички канали за образование, информация, а също така и над икономическото съществуване на всеки гражданин.”/13/. Иначе казано, той твърдял, че само разумното световно правителство може да стане преграда срещу неразумните действия на съветската власт. С такива изводи в СССР, естествено, не можели да се съгласят.

През септември 1948 г. „Литературная газета” разказала за „движенията на световните федералисти в САЩ”, оглавявани от представителя на едрия бизнес К. Майер. Под натиска на тази организация, която наброявала 34 хиляди члена, законодателните събрания на 17-те щата на САЩ приели резолюция, предлагаща на конгреса да внесе решение за преразглеждане на устава на ООН, а ако предложението не бъде прието от Съветския съюз - да се действа без него. Бил разработен проектът „Конституция на света”, известна под наименованието „Чикагски план”. Над създаването му се трудил две години специален комитет от „федералисти”. Основната идея на плана била в това че „епохата на нациите приключва, започва ерата на човечеството”. Бъдещият „световен президент” трябвало да има огромни пълномощия, да оглави всички въоръжени сили в света, да стане главен съдия-председател на „световния съд.” /14/

На Запад продължавали да разчитат, че Съветският съюз ще приеме предложението за създаването на „световна федерация” и на западното разбиране за културата, доколкото, както те смятали, комунистическото движение е израснало от „западната философия.”/15/.

През 1948 г. група американски учени, наричащи себе си „граждани на света” и представители на „единната световна наука”, отново се обърнали към учените от всички страни с предложение да поддържат създаването на „Съединените щати на света”/16/. Според мнението на много привърженици на тази космополитна идея, образец на световната държава били именно САЩ, и оставало само „всички независими народи и страни да бъдат сведени до положението на щатите Тексас или Юта.” /17/

Съветският философ Ф. В. Константинов разяснил призивите на американците към всички хора на Земята да разширят своите понятия „от провинциални и национални до космополитни” така: „Идеолозите на американския империализъм се стремят към налагането на такъв „световен ред”, при който самостоятелните, суверенните национални държави да се превърнат в разновидност на американските щати, а народите на света да бъдат доведени до робското положение на американските негри”. /18/

За да облекчат тази задача „апологетите на империалистическата експанзия обявяват националната независимост, държавния суверенитет и самия патриотизъм за „отживелица”, „анахронизъм”, „остаряла идея” и т.н. Космополитите искат „ликвидиране на границите”, „световно обединение на народите” /разбира се, под хегемонията на САЩ!/, създаването на „световно правителство” /разбира се, под ръководството на САЩ!/. /19/

Реакцията на Й. В. Сталин на подобни предложения се изразила в надпис върху страницата на проекта за нова Програма на партията: “Теорията на „космополитизма” и образуването на Съединени щати на Европа с единно правителство.”Световното правителство” /20/. Този надпис бил направен през лятото на 1947 г., той неразривно свързва теорията на космополитизма със свръхдържавата, обяснява, по същество, главната причина за започването в СССР на кампания за борба с космополитите. „Идеята за световното правителство - казал секретарят на ЦК на ВКП /б/ А. А. Жданов на съвещание на представителите на компартиите в Полша през септември 1947 г. - се използва не само като средство за натиск за целите на идейното разоръжаване на народите, но и като лозунг, специално противопоставян на Съветския съюз, който отстоява принципа на действителното равноправие и опазване на суверенните права на всички народи, големи и малки.” /21/ От 1945 до 1953 г. съветските средства за масова информация неведнъж са разглеждали темата за световното правителство, като са разобличавали „реакционната същност” (както я определят М. Рубинщайн и Д. Левин - бел. прев.) на тази идея. /22/

Като реагира на изказването на американския президент Хари Труман пред канзаските избиратели, в което той твърдял, че „за народите ще бъде така леко да живеят в пълно съгласие във световна република, както вие живеете в пълно съгласие в републиката на Съединените щати”, съветският правовед, член-кореспондент на АН СССР Е. А. Коровин пише: Първата и основна задача на съветската патриотична наука на правото е „да отстоява със всички достъпни за нея средства националната независимост, националната държавност, националната култура и право, като дава съкрушителен отпор на всеки опит за посегателство върху тях или на тяхното намаляване.” /23/

Последователността на съветските учени и политици в отстояването на суверенитета на СССР, в разобличаването на космополитизма довеждала американските претенденти за световно господство „до ярост”/24/, но не променяла тяхната убеденост в правотата и намеренията им. „Искаме ли това или не, но ще имаме световно правителство - казал през февруари 1950 г. в американския Сенат банкерът Варбург. Ще отбележим в скоби, че именно неговото семейство стояло в основите на Федералния резерв на САЩ. - Въпросът е само в това, ще бъде ли това правителството създадено насила или доброволно”. /25/

Кампанията за борба с космополитизма в СССР била насочена не само срещу претенциите на САЩ за световно господство под нови лозунги. Тя противостояла на възникващите на Запад нови проекти, прицелени в разрушаването на съветския патриотизъм и замяната му с „общочовешки ценности”.

Тези ценности се оказвали напълно съвместими с традиционния патриотизъм на американците и отношението към „космополитите” на Америка в други страни, призоваващи, по примера на френския литературовед Ж. Бернанос, да признае Америка „за своя скъпа родина” /26/. В началото на 1949 г. в проповедите за космополитизъм се обединявали представители на най-различни сили на западния свят - „от римския папа до десните социалисти” /27/. В СССР виждали в това създаване на единен фронт на западните държави срещу Съветския съюз и страните от новата демокрация, а също така и подготовка за нова война.

Отношението в СССР към лицата, подобни на французина Бернанос, най-добре се изразило в думата „падовци”, производно от ПАД - „пропаганда на американската демокрация”. Така се наричала прослойката на политически затворници от групата на репатриантите, върнати в СССР от зоната на действия на англо-американските войски. Една одобрителна дума по адрес на англичаните или американците е можело да им коства много години пребиваване в ГУЛАГ. /28/.

Осъзнаването на опасността от разпространенията на идеите на космополитизма и създаването на световното правителство за бъдещето на съветската държава се проявило в СССР в известната кампания за борба с низкопоклонничеството и космополитизма през 1946 -1953 г.

След смъртта на Й. В. Сталин тя била прекратена, започнала борба за реабилитацията на пострадалите в хода на тази кампания „космополити” и осъждането на гонителите, сред които Михаил Ром /известен кинорежисьор, петкратен лауреат на Сталинска награда/, през 1962 г. особено откроявал М. Бубенов, Н. Грибачов, В. Кочетов, А. Первенцев, А. Софронов, А. Суров /29/. Идеите на космоплитизма започнали да оживяват в дисидентското движение заедно с пропагандата на така наричаните общочовешки ценности, като необходимо условие за мирно съществуване на културите, с пропаганда на американската демокрация по целия свят.

В телеграма на „бащата на съветската водородна бомба” А. Д. Сахаров до президента на САЩ Джими Картър през 1976 г. била изразена увереността, че „изпълнената с мъжество и решимост…. първа страна от Запада - САЩ - с чест ще понесе бремето, възложено върху нейните граждани и ръководители на историята.”/30/

В края на съветския период от нашата история бе разпространено мнението, че „сегашните руски интелигенти през 20-те наричали себе си интернационалисти, а през 40-те били наричани космополити.” /итоковедът и писател А. М. Пятигорски, януари 1989 /31/, „свободата в края на краищата е свобода и от национално самосъзнание, за национално следва да се смята космополитното, то съществува вече за много хора на Запад” /А. И. Стреляний - писател, публицист, август 1990/ /32/.

В проекта „Конституция на Съюза на Съветските Републики от Европа и Азия” /декември 1989, член 4/ А. Д. Сахаров предлагал да се закрепи положението като създаваният Съюз „в дългосрочна перспектива” се стреми „към насрещно плуралистично сближение /конвергенция/ на социалистическата и капиталистическата система като единствено кардинално решение на глобалните и вътрешните проблеми. Политическият израз на подобно сближение трябва да стане в бъдещото Световно правителство” /33/. Съжденията на „бащата на водородната бомба” направиха голямо впечатление и в нашата страна, и по света. М. С. Горбачов на времето ги постави като основа на курса на вътрешната и външната политика на държавата, считайки, че може да започне конвергенцията в едностранна посока.

Публицистът Поел Меерович Карп в отказа от космополитизма, който уж от незапомнени времена бил присъщ на руската култура в по-голяма степен, отколкото в друга европейска култура, виждал причината за медунационалните неуредици и… русофобия /?!/ в следвоенния СССР и постсъветска Русия. Според Карп „кръщаването на Русия означава разрив с тясното племенно съзнание и преход към космополитното”. На космополитизма в Русия „способствала и жаждата на управляващата класа да усвои и задграничната култура, и многонационалността на руската държава”. Революцията от 1917 г., започнала като световна, оказва се, „възраждала космополитния дух”, унищожен през предходния исторически етап чрез проповедта за „единна и неделима Русия”. Промяна към по-лошо се забелязвала в кампанията за борба с космополитизма, която означавала по думите на П. Карп не само гонение на евреите, „тя в не по-малка степен беше насочена и към изкореняване на все още живото тогава космополитно съзнание на руския народ”.

Оказва се, че и Сталин, провъзгласявайки руския народ за пръв между равни, му е внушавал „мисълта за неговото превъзходство над другите”. В резултат на това, според П. Карп руснаците, живеещите в пределите на РСФСР и наричащи себе си интернационалисти, „са отстъпили от отдавнашната руска традиция” и не са искали „да покажат и най-малко уважение към народа, сред който живеят. Този им интернационализъм се отличавал от космополитизма, който предполагал всеобщност и взаимност на влиянията.” Заедно с това започналата при Сталин промяна, както „забелязал” П. Карп, още не съвсем напълно е реализирана и сякаш допуска “обратен завой” към космополитизма. /34/

Последователен противник на самоопределянето на руския народ и създаването на руска държавност бил и Юрий Андропов. През 1981 г. той се изявил като инициатор на кампания срещу руските патриотични сили. На 28 март Андеопов изпратил в Политбюро записка, в която се осъждало възникването на движението на „русистите” в СССР. Той обявил русизма за „демагогия за необходимостта от борба за запазването на руската култура, старинните паметници, за „спасение на руската нация”, чрез която „прикриват своята подривна дейност откровените врагове на съветския строй”. Под лозунгите за защита на руските национални традиции русистите, както пишел ръководителят на КГБ, по същество се занимават с активна антисъветска дейност”. Андропов поставял въпроса за бързата ликвидация на това движение, застрашаващо според него комунистическите устои много повече от така наричаните дисиденти.

Неприемането от Ю. В. Андропов на „русизма” и на всяка форма на национализъм го насочило към опит за отказ от национално-държавно устройство на СССР. Според свидетелство на помощника на генсека А. И. Волски, Андропов имал „идея фикс - да ликвидира устройството на СССР по национален принцип”. Малко преди смъртта си през 2006 г. Волски разказал за едно дадено му поръчение: „Веднъж генсекът ме извика: „Хайде да свършваме с националното деление на страната. Представете съображенията си за организиране в Съветския съюз на щати на основата на броя на населението, на производствената целесъобразност, като образуващата нация бъде унищожена. Нарисувайте нова карта на СССР”. Направих петнадесет варианта! И нито един не хареса на Андропов. Какъвто и да му занеса - все недоволен. „Защо тази област е тук, а тази - там? Защо сте разпределили така предприятията?”А най-трудното беше да се разделят заводите. Тръпки ме полазват при този спомен. В края на краищата позвъних на Велихов: „Женя, спасявай ме! Включи се!” Обърнах се към него като към умен човек и приятел. Нататък вече чертаехме двамата. От подръчните средства имахме само телефоните и справките. Нарисувахме три варианта. Получиха се четиридесет и един щата. Завършихме, оформихме го красиво и точно тогава Юрий Владимирович се разболя. Ако това не беше се случило, ако той беше одобрил „проекта”, с пълна увереност мога да кажа, че секретарите на ЦК, които впоследствие станаха глави на независимите държави, щяха бурно да аплодират мъдрото решение на партията.” /35/

В битката с дисидентите нито проектът за превръщането на СССР в подобие на Съединените щати с федеративно устройство, нито проектът за фантастичната реорганизация на СССР в Съюз на Съветските републики на Европа и Азия /проектът на конституцията на А. Д. Сахаров/ не се осъществиха. Но в условията на разпада на СССР се раждаха нови оригинални и убийствени с простотата си решения за отказ от „империята СССР” и приобщаването на бившите съветски републики към „цивилизованата световна общност”.

След августовските събития през 1991 г. професорът-либерал В. Корепанов изрази „смелата си идея” „да се колонизира нашата страна за определено време от развитите страни”. За Запада, смяташе той, „ние представляваме интерес като пазар, богат на суровини и човешки ресурси… Естествено, трябва да се обърнем към Запада с молба да прикрепи отделните републики и региони към развитите страни. Например Русия към САЩ и Япония, Украйна - към Англия, Белорусия - към Франция. Трябва да се създаде смесена администрация за управление на колониите”. /36/

Политическият наблюдател на вестник „Куранти” поетът А. Иванов нагледно представи механизма за превръщането на Русия в процъфтяваща колония. Нека, пише той през януари 1992 г., бизнесмените от напредналите задгранични страни „безмитно да внасят у нас всичко - от чорапогащи до автомобили. И да ги продават за рубли.” На тях да им се разрешава за рубли да купуват всичко, което искат - земя, къщи, фабрики, заводи, находища на полезни изкопаеми… Колония? Да! Но ние, които бяхме страшилище за целия свет в продължение на 74 години, честно вървяхме към този унизителен, но закономерен финал. Паралелно нека се развива родният бизнес. Той има на какво да се научи от „варягите”. Пък и какво толкова е лошото на статута на колония? След Втората световна война полуфеодалната, разгромената, бедна Япония стана фактически колония на САЩ. След 40 години - само толкова! - великата, могъща Америка не знае как да се спаси от икономическото настъпление на бившата колония. Не е срамно да се започва от каквото и да било. По-нататък всичко зависи от народа. Ако той наистина е велик, нека докаже своето величие в цивилизована, макар и безпощадна конкурентна борба. А главната задача на държавата при това е твърдо да стои на стража за свещеното право на частната собственост. Защото това е единственият фундамент на икономиката.” /37/

Основателката на либералната партия „Демократичен съюз” /1988/ Валерия Новодворска свързва бъдещето на Русия само със „намаляването на тоталната мощ на държавата, с по-нататъшната дезинтеграция на територията”, с образуването на множество малки държави на мястото на Русия, в които „национал-патриотите” няма да има къде „да се разгърнат” и за които ще бъде по-лесно да се обърнат към „слънцето на мондиализма” /38/.

Академикът от РАН Ю. С. Пивоваров през май 2002 г. смята за приемлива загубата от Русия на Сибир и Далечния Изток: „Нека дойдат канадци, норвежци и заедно с руснаците да се опитат да управляват тези територии.” Него не го плаши и световното правителство. Той счита, че идеята на Кант за него „сега наистина се реализира. И ако някой е противник на споменатата структура, аз лично срещу нея нямам нищо против… За мен е важно, че хората ще живеят човешки и ако световното правителство спомага за това, то - моля.”/39/

Г. Ясин, научен ръководител на Висшата школа по икономика, разсъждавайки за трудностите за излизането на Русия от икономическата криза от 1998 г. и благодетелната роля на МВФ за преодоляването й, счита, че трябва да се съгласяваме с усилването на ролята на международните финансови институти и за предаването на националния суверенитет в една или друга степен на наднационално ниво. „Ще изкажа следната парадоксална мисъл. - откровено твърди той - Един от уважаваните от мен хора - лорд Бъртран Ръсел - още през 1946 г. предлагаше идеята за световното правителство, той казваше, че нито една страна или даже блокове от страни няма да може да се справи с бъдещите си проблеми. И ето, днес, в крайна сметка, за мен това е много убедително, аз се връщам към тези стари негови идеи и ми се струва, че трябва да се замислим над тях.” /40/

Като се замислил над това след кризата през 2008 г., той се изказва с още по-голяма убеденост: „Мнението ми се изразява в това, че глобализацията е естествен и необратим процес, благодарение на него вървим към световно правителство, което някога ще управлява икономиката в планетарен мащаб. Днешната криза е свързана още и с това, че глобалният финансов пазар не се контролира от никого.” /41/

Известният икономист и бивш кмет на Москва Г. Х. Попов в статия, посветена на априлската /2009/ среща на главите на двадесетте най-важни страни на света, призовава колкото може по-скоро да се извлече урок от кризата през 2008 г. и да се приемат радикални мерки в мащабите на цялата планета. Между тях: създаване на Световния парламент с две палати /едната се избира пряко - с гласуване на цялата планета, другата да се избира от индивидуални и колективни членове на ООН/, образуване на Световно правителство /него го сформира ООН със съгласуването със Световния парламент, то има нужда и от Световни въоръжени сили, и от Световна полиция/, изземване от националната компетентност и предаване под международен контрол на ядреното оръжие, ядрената енергетика и цялата ракетно-космическа техника на планетата, предаването под глобален контрол на всички богатства на човечеството от недрата на нашата планета. /42/.

На форума на сайта на пресцентъра на бизнесмена М. Б. Ходорковски през 2004 г. сериозно се обсъжда „план за спасение на Русия”, изразяващ се в присъединяването й към САЩ, „за радост, има и обща граница на Аляска”. При това „остатъците от населението на РФ ще се преселят в топли области, ще се създаде собствена отбрана… и всичко това заедно се нарича СЩАЕА /Съединени щати на Америка, Европа и Азия/”. Бившият помощник на Андропов А. И. Волски твърди: „Именно такъв вариант ще бъде приет, когато Ходорковски излезе от затвора, и ние заедно с него ще се заемем с реализацията му. В това е и историческата мисия на Ходорковски.” В публикацията, осведомяваща света за тази идея, се споменава, че е бил известен и аналогичен „план на МИД”. /43/

Американският журналист Тони Карталучи, проследявайки ролята на М. Б. Ходорковски в постсъветската руска политика, пише за опитите на американците да създадат в Русия с помощта на милиардера-олигарх свой собствен „ред от хаоса”. През 2001 г. Ходорковски организира Фонд „Отворена Русия”, чийто съвет на директорите оглави небезизвестният Хенри Кисинджър, а между членовете на съвета на директорите влезе такъв представител на западния корпоративен елит като лорд Джейкъб Ротшилд.”Планираният сценарий днес е известен: това беше опит да се консолидират в „надеждни ръце” богатствата на Русия, за да ги предадат, а също така да се предаде властта в Русия и съдбата на нейния народ на Уолстрийт и на глобалната лондонска „корпоратокрация” /44/.

През 2010 г. всички тези идеи за „модернизацията на Русия бяха „обновени” от известния сценарист О. Осетински, който обяви, че в самата Русия няма кой да ги проведе: всички грамотни хора са избягали от страната, останали са неграмотните, апатичните /безстрастните, ленивите, вялите/ и пияниците. Изходът е в сключването на съюз между САЩ и Русия /ще се получи ССР/, а по същество - обръщението към САЩ е „Елате и ни завладейте!”. Осетински предлага да се насочат от САЩ към Русия като начало два милиона доброволци /в идеалния вариант - един на всеки десет руснаци/, да се даде на тази армия от „квалифицирани трезви окупатори” пълномощия, както при осъществяването на плана Маршал в Германия и кардинално да се преустрои Русия. Да се построят нови заводи, фабрики, нови производства, нова система на управление, нова полиция, нова политическа система. Авторът смята, че няма друг реален начин Русия да стане цивилизована страна, при това”културната руска идентичност” нямало да пострада: “младите американци ще се оженят за рускини и бързо ще станат истински руски труженици и предприемачи, а не спекуланти, бандити и пияници”/45/.

Натрапчивите опити да се въвлича Русия в космополитни структури изисква от патриотите изработването не само на ясна позиция по този въпрос, но и дълбоко разбиране на стремително развиващите се глобализационни процеси. „Процесът на интеграция на страните на Запада - посочва известният руски философ А. А. Зиновиев - се случва едновременно с процеса, получил названието глобализация. Смята се, че в резултат на глобализацията се създава глобално общество. То се възприема като обединение на цялото човечество в единно цяло, подобно на обикновените общества /тях често ги наричат национални държави/, с единно световно правителство и прочее такива учреждения на съвременните страни, само че от голям /планетарен!/ размер. И то се образува уж за благото на цялото човечество, някак от само себе си, от силата на световния прогрес в науката, културата, икономиката и т.н. Такова разбиране означава не само теоретически идиотизъм. Това е преднамерена политическа лъжа, идеологическа апологетика на световната западнистка /преди всичко - американска/ агресия.

В действителност съвременното човечество съвсем явно се разделя на западен свят и на друг вид човечество. Отношенията между тези части на човечеството съвсем не са братски. За никакво равенство не може да става и дума… В развоя на „студената война” това свръхобщество си изработи стратегия за покоряване на човечеството. Нейната основа е това, което аз наричам западнизация на покоряваните страни и народи. Същността на западнизацията е в натрапването на незападните народи и страни на социален строй, икономика, политическа система, идеология, култура и начин на живот, подобни на тези /имитиращи ги/ в западните страни.

Идеологически в пропагандата това се изобразява като хуманна, безкористна и освободителна мисия на Запада, който при това се възприема като средоточие на всички добродетели, за които можеш да се сетиш. Ние сме свободни, богати и щастливи - така или иначе внушава западната идеология и пропаганда на западнизираните народи - и искаме да ви помогнем да станете също такива свободни, богати и щастливи, като нас. Но в името на това трябва у вас, във вашите страни да направите това, което ние ще ви посъветваме. Така е на думи. А в действителност западнизацията /в разглеждания тук смисъл!/ има за реална цел да доведе набелязаните жертви до състояние, при което да изгубят способността за самостоятелно съществуване и развитие, да ги включи в сферата на влияние и експлоатация от западните страни, да ги присъедини към западния свят не като равноправни и равносилни партньори, а единствено в зоната за колонизация” /46/.

По аналогичен начин се определя и не се приема от известния историк русист Игор Фроянов насилствено насаждания глобализъм. „Глобализацията - пише той - е формиране на нов световен ред, характеризиращ се със сливане, по правило, принудително и насилствено, на националните икономики в една-единствена икономическа система, с унищожаване на националните държавни правителства, а това означава и държавните граници. В крайна сметка, глобализацията означава формиране на вселенска, както се изразяват глобалистите, цивилизация, чийто носител е глобалното свръхобщество, управлявано от световно правителство.”/47/

Според публикацията в „New York Times” /от средата на декември 2010 г./, сега светът се управлява само от 9 души - ръководители на 9 световни банки: Goldman Sachs, UBS, Bank of America, Deutsche Bank и др., а главните акционери на Федералната резервна банка в Ню Йорк - Ротшилдовци и Рокфелеровци - образуват своего рода „малко Политбюро”, което приема съдбоносни решения в областта на световната политика, икономика и финанси. /48/

Според други оценки „шепата глобални лихвари, примерно 30-50 хиляди души, доведе света до безизходица. И тази шепа чрез устата на своите последователи предлага изхода - да се създаде световно правителство, което напълно да контролира всички ресурси, цялата информация и т. н. на съкратеното 90 процента човечество” /49/.

За това как ще изглежда новият световен ред, пише специалистът в тази област професор К. Кох: „Ще бъде създадена система на основата на единна валута, на единно и финансирано от един център правителство, единна система на данъчно облагане, на единен език, единна политическа система, единен световен съдебен орган, на единна държавна религия начело с единен ръководител /единствен индивидуален лидер/. Всеки човек ще има регистрационен номер, без който няма да му бъде разрешено нито да купува, нито да продава. И ще има една универсална световна църква. Всеки, който се откаже да участва в тази универсална система, няма да има право да съществува.”/50/.

За сериозността на тези намерения свидетелства, в частност, изграденият в САЩ през 1980 г. циклопски монумент, наричан Американския Стоунхендж. Монументът е създаден по заповед на някой си Робърт С. Кристиан, без съмнение, представляващ днешният „златен милиард”. Според надписите на монумента - своеобразно послание към бъдещите поколения земляни - техният златен век може да продължи безкрай, ако оживелите след въвеждането на новия световен ред наброяват не повече от 500 млн. души /51/.

А колкото до Русия, някои представители на „златния милиард” считат, че за обезпечаването на земляните с необходимите ресурси, на нейната територия е достатъчно да се оставят 50 млн. души или даже по-малко. Останалите са излишни гърла, които трябва да изчезнат от лицето на планетата.

Космополитната руска интелигенция не вижда никаква опасност в глобализацията и в Новия световен ред. Някои нейни представители с удоволствие и доброволно обслужват външните и чужди за нас интереси. Характеризирайки добре познатата среда на „шестдесятниците” и другите хулители на руския патриотизъм, известният руски специалист в областта на социалната философия и политология А. С. Ципко пише: „Като наблюдаваме нашите руски космополити и „граждани на света” през добрите двадесет години /до перестройката много от тях се наричаха „шестдесятници”/ аз се убедих,че всъщност те се отричаха от всичко руско, предаваха на анатема руското Православие, руската старина и руската държавност не в името на всемирната човечност, а в името на друга някаква отделно взета култура или страна. Впрочем, така е било и преди. Болшевиките-интернационалисти, ненавиждащи Русия и всичко руско, както примерно В. Ленин, бяха откровени германофили. След Втората световна война между руските интернационалисти и космополити рядко се срещат германофили, а американофили, израелофили и даже саудофили - колкото щеш. Между нашите борци с руския патриотизъм, между тези, които смятат, че привързаността към нацията и националното чувство е участ само на бедния човек, почти всички са откровени поклонници на политиката на САЩ и на имперските им амбиции. Истината е, че самите идеолози на глобалното лидерство на САЩ не вярват в никакъв космополитизъм, не вярват на тези, които наричат себе си „граждани на света”, защото много добре знаят, че декларацията за космополитизма е своеобразна клетва във вярност към интересите на САЩ”. /52/

Ученият, привърженик на космополитизма професор А. И. Чумаков, първи вицепрезидент на Руското философско общество, проповядвайки приеманото от него учение смята, че в наше време отделните страни и народи фактически вече „нямат възможност за избор - да участват или не в глобализацията. Те са обречени на такова участие според естествения ход на събитията”, не могат да избегнат интеграцията в световното общество, а „този, който не се вписва в икономическите, политическите и културните процеси на глобализацията, който се бори с космополитизма, поставяйки над всичко своята национална изключителност, съзнателно се обрича на изолация и изостаналост. А това, покрай серията отрицателни последствия за самия народ, създава още и опасност за световната стабилност, тъй като именно в подобни страни възникват най-вече подходящи условия за междуетнически сблъсъци, организирана престъпност и международен тероризъм.”/53/ Иначе казано, ученият смята, че няма избор, народите и страните са обречени на глобализация и нямало как да я избегнат, иначе били обречени на изостаналост.

През 1994 г. Збигнев Бжежински, един от най-влиятелните политолози и държавни дейци на САЩ, написа в своя статия, а после и в книга: „Русия е победена държава. Тя изгуби титаничната битка. И да казваш „това беше не Русия, а Съветският съюз” - означава да бягаш от реалността. Това беше Русия, наречена Съветски съюз. Тя хвърли предизвикателство на САЩ. Тя беше победена. Сега не трябва да изпитваме илюзии за великодържавността на Русия. Трябва да се отхвърлят мераците за такъв начин на мислене - Русия ще бъде раздробена и ще бъде под опека”. “Новият световен ред при хегемонията на САЩ се създава против Русия, за сметка на Русия и върху отломките на Русия.” /54/

През октомври 1995 г. на съвещание на Обединения комитет на началник-щабовете президентът на САЩ Б. Клинтън изложи виждането си за миналото и бъдещето по отношение на САЩ и Русия: „Като разклатихме идеологическите основи на СССР, ние съумяхме безкръвно да изведем от войната за световното господство държавата, която беше основна конкуренция на Америка… Ние постигнахме това, което искаше да направи президентът Труман със Съветите чрез атомна бомба. Наистина, с едно съществено различие, ние ще получим суровинен придатък, а не разрушена от атомната бомба държава… Ние ще позволим на Русия да бъде държава, но само една страна ще бъде империя - САЩ.” /55/

Е. А. Фьодоров, бивш председател на Комитета на Държавната Дума на Руската федерация по икономическата политика и предприемачеството, счита,че в наши дни Русия вече не е суверенна държава: „Съветският Съюз изгуби войната, защото противникът ни опозна много добре и приложи операция по внедряване на своя агент Горбачов, който за шест години успя да създаде механизъм за ликвидиране на страната. Ние изгубихме 40-годишна война, която незнайно защо наричат „студена”. И днес нашият държавен апарат частично се подчинява на победителя, тоест на Америка. Ние им плащаме дан и те напълно ни контролират.”/56/

Смятам, че руските историци и гражданите на Руската Федерация трябва активно да противостоят на такива настроения и предположения. В тази връзка може да се изрази съжаление за това, че в условията на революцията на 1917 г. беше изпуснат исторически шанс да се укрепи държавността по проект, предлаган първоначално от Владимир Илич Ленин. При своето изявление през юни 1917 г. той е ратувал за трансформация на Руската империя в Руска република. „…Руската република - казва той - не иска да угнетява нито един от народите, нито по нов, нито по стар начин, нито с един народ… не иска да живее върху основите на насилието. Ние искаме единна и неразделна република с твърда власт, но твърда власт се дава с доброволното съгласие на народите.”/57/

Като отдаваме дължимото на благородството на подобни намерения, трябва да се признае, че времето за установяване на съответстващата власт в Русия е дошло отдавна. За това се изисква силен тласък в националната политика в посока на акцентите на държавообразуващия руски народ, православието, съединяването на съветската и руската история, държавността. Изисква се изчистване на историческото наследство от русофобията, изработването на мерки за преодоляването на отрицателните последствия на разделеност на руския народ, узаконяване на пропорционалното представителство на всички народи в органите на властта, избавяне от асиметричния федерализъм.

Политиката не трябва да встъпва в противоречие с аксиомата: само запазването на държавообразуващата роля на руския народ, укрепването на неговата сплотеност и патриотизъм, надеждната защита на интересите на националното му развитие, ще позволят в Русия да се създаде свят, в който, както мечтаеше А. С. Пушкин, хармонично ще се развиват и взаимно обогатяват в единно цивилизационно пространство и внукът на славянина, на фина, на тунгуса, на калмика /58/, и всички други народи, които от древността населяват Русия.

—————————–

Бележки:

[1] Уелс Х. Събрани съчинения в 15 т. М., 1964. Т. 15. С. 406-424. В постсъветска Русия съзвучни идеи са се развивали в трудовете на В. А. Тишкова “Да забравим за нациите/ постнационилистично разбиране за национализма/”/ Въпроси на филсофията. 1998. № 9), “Реквием за етноса: Изследвания за социално-културната антропология” (М., 2003).

[2] Виж. Пайс. Научна дейност и живот на Алберт Айнщайн, М., 1989. С. 451.

[3] Против буржоазната идеология на космоплитизма// Въпроси на философията. 1948. № 2. С. 15; Василевская. В. Фашистките бълнувания на Чърчил//Литературная газета. 1948. 20 октомври. С. 4.

[4] Цитат от: Дворкин И. И. По поръчка на американския и английски империализъм// Въпроси на философията. 1949. № 1. С. 305.

[5] Цитат от: Александров Г. Ф. Космополитизмът - идеология на империалистическата буржоазия// Въпроси на философията. 1948. № 3. С. 182.

[6] Линдън Ларуш: Блясък и нищета на Новата Римска империя. Интервю с известния мислител и „дисидент”, юли 2001. URL: http://www.patriotica.ru/actual/larush_blesk.html

[7] Срещу буржоазната идеология на космополитизма// Въпроси на философията.1948. № 2. С. 15. Виж също: Е. Коровин. Абсолютният суверенитет или абсолютната неистина// Новое время. 1947. № 41. С. 14-16.

[8] М. Рубинщайн. Контурите на атомния век според представите на американските учени // Новое время. 1946. № 12. С. 25-31.

[9] В. Л. Калашников. Славянска цивилизация. М., 2001. С. 151.

[10] Цитат от: Г. И. Моро. Дезинтеграционни процеси в Балканския регион в контекста за обезпечаване на безопасността на Русия: дис. канд. полит. науки. М., 2001. URL: http://mitina.viperson.ru/wind.php?ID=288172&soch=1

[11] Виж: С. И. Вавилов, А. Ф. Йофе, Н. Н., Семьонов, А. А. Фрумкин. За някои заблуждения на професор Алберт Айнщайн// Новое время. 1947. 26 ноември. № 48. С. 16.

[12] Също там. С. 15, 17.

[13] Цитат от: За безгрижието в политиката и за упорстването при заблужденията. По повод отговора на проф. Айнщайн // Новое время. 1948. 1948. 10 март (№ 11). С. 14.

[14] М. Юриев. Глашатаите на „атомната империя” // Литературная газета. 11 септември 1948 г.

[15] Цитат от: Г. Ф. Александров. Космополитизмът - идеология на империалистическата буржоазия// Въпроси на философията. 1948. № 3. С. 184.

[16] М. Митин. Срещу антимарксистките космополитически „теории” във философията // Литературная газета. 1949. 9 март. С. 3.

[17] Ю. Павлов. Космополитизмът - идеологическото оръжие на американската реакция // Правда. 1949. 7 април. С. 3.

[18] Ф. Константинов. Великото оръжие на борбата за комунизъм // Литературная газета. 27 април 1949. С. 3.

[19] П. Е. Вишински. Космополитизмът и отечеството// Въпроси на философията. 1948. № 2. С. 63.

[20] Цитат от: В. П. Попов. Сталин и съветската икономика в следвоенните години // Отечествена история. 2001. № 3. С. 65. Виж също: В. П. Попов Сталинското икономическо „чудо” след войната (1946-1953) // Русия през 20 век: Реформи и революции. В 2 т., М., 2002. Т. 2. С. 272.

[21] Информационно съвещание на представителите на някои компартии в Полша в края на септември 1947 г.. М., 1948. С. 34-35.

[22] Виж.: М. Рубинщайн. Зад кулисите на американската наука// Новое время. 1947. №1; Д. Б. Левин. Съвременният международен нихилизъм // Съветска държава и право. 1948. № 6; и др.

[23] Е. А. Коровин. За съветската патриотична наука на правото //Съветска държава и право // 1949. № 7. С. 7, 8.

[24] А. Леонтиев. За космополитизма и интернационализма // Новое время. 1949. 6 април. № 15. С. 10.

[25] Цитат от: В. М. Чиков. Контурите на бъдещето и мястото на Русия в него. Накъде отива процесът на глобализацията. Рец. на кн.: Ю. И. Дроздов, С. И. Иларионов. Русия и глобализацията. М., 2010. URL: http://nvo.ng.ru/notes/2011-01-28/15_future.html

[26] Б. Песис. Космополитният фашист // Литературная газета. 1948. 30 юни. С 4. Виж също: И. Фрадкин. Немски космополити на американска служба // Литературная газета. 1948. 7 юли. С. 4.

[27] И. И. Дворкин. По поръчка на американския и английския империализъм // Въпроси на философията . 1949. № 1. С. 303. Виж също: П. Е. Вишински. Космополитизмът и отечеството // Въпроси на философията. 1948. № 2. С. 63.

[28] В. Н. Земсков. Проблем на съветските отвлечени хора (1946-1956) // Русия през XX век: Войната от 1941-1945 г: - съвременни подходи. М., 2005. С. 529.

[29] Виж: М. И. Ром. Като на кино: Устни разкази. Н. Новгород, 2003. С. 214-226; Г. В. Костирченко. Тайната политика на Хрушчов. Власт, интелигенция, еврейският въпрос. М., 2012. С. 31-41 и др.

[30] А. Сахаров. Тревога и надежда. Ню Йорк: Хроника, 1978. Цитат от: С. Г. Кара-Мурза. Евреи, дисиденти и еврокомунизъм. М., 2001. URL: http://www.kara-murza.ru/books/evrei/evrei_content.htm

[31] Цитат от: М. В. Назаров. За радиогласовете, емиграцията в Русия. Юни 1990. URL: http://www.rusidea.org/?a=6020

[32] А. Стреляни. Песни на западните славяни. Мисли за руското национално съзнание // Литературная газета. 1990. 8 август. № 32. С. 3.

[33] А. Д. Сахаров. Проект за Конституция на Съюза на Съветските Републики от Европа и Азия. URL: www.yabloko.ru/Themes/History/sakharov_const.html

[34] Виж: П. Карп. Взаимност// Книжное обозрение. 1989. 14 април. С. 4, 5.

[35] А. Волски. За Брежнев, Андропов, Черненко и Горбачов. Беседвали и записали текста М. Завада, Ю. Куликов // Коммерсант. 2006.12 септември

[36] Цитат от: И. Болтовски. Заплашена ли е Русия от разпад?// Наш современник. 2007. № 9. С. 148.

[37] А. Иванов Повече демокрация, по-малко социализъм! // Куранты. 1992. 9 януари. С. 4.

[38] В. Новодворская. Еврейско неверие мое // Огоньок. 1993. № 13.С.19; Също тя. О, Западът си е Запад! // Московская правда. 1993.13 февруари. С. 5.

[39] Наука за политиката и истината за „Руската система. Разговор с директора на ИНИОН РАН Ю. С. Пивоваров. Май 2002 г. URL: http://www.poMt- studies.ru/universum/esse/9pvv.htm.

[40] Е. Ясин Идеята за световното правителство не е лишена от смисъл. Интервю за “Вести. Ru” 09.01.2002. URL: http://2001.vesti.ru/2002/01/09/1010595438.html

[41] Научният ръководител на Висшето училище по икономика Евгени Ясин: “Ние вървим към световно правителство” // Новые известия. 2009. 17 февруари. URL: http://www. newizv. ru/economics/2009-02-17/105715-nauchnyj-rukovoditel-vysshej-shkoly-ekonomiki-evgenij-jasin.html

[42] Виж: Г. X. Попов. Криза и глобални проблеми /за априлската среща на ръководителите на двадесет страни от света/ // Московский комсомолец. 25 март 2009.

[43] Волски и Ходорковски планирали да направят от Русия още един щат на Америка. 15.06.2007 URL: http://www.annews.ru/news/detail.php?ID=103959

[44] Цитат от: Е. Пустовойтова. Американското регистриране на руската революционна химера. 08.03.2012. URL: http://www.fondsk.ru/news/2012/03/08/amerikanskaja-propiska-rossijskoj-revoljucionnoj-himery.html

[45] О. Осетински. Руският Петкан търси Робинзон. 2010. 12 май. URL: http://olegosetinsky.bloglit.ru/2010/05/12/russkij-pyatnica-ishhet-robinzona/

[46] А. А. Зиновиев. Идеологията на партиите на бъдещето. М., 2003. С. 196-201.

[47] Историкът-русист И. Я. Фроянов: Глобализацията и съдбата на Русия. По страниците на вестник “Советская Россия”. 23.06.2011. URL: http://kprf.ru/rusk/94133.html

[48] Дж. Киеза. “Този свят се управлява от девет души”. 23.02.2011. URL: http://www.rosbalt.ru/ukraina/2011/02/21/821655.html; URL: http://new- world.blox.ua/2011/12/Afera-21.html

[49] А. Фурсов. Изказване на второто заседание на Изборския клуб от 27 септември 2012. // Завтра. 2012. Октомври. № 40 (985). С. 2.

[50] Цитат от: Т. В. Грачова. Паметта на руската душа. Рязан, 2011. С. 49.

[51] Виж: “Десет заповеди на антихриста”, или Скрижалите от Джорджия. 03.01.2010. URL: http://www.f7x.ru/forumZ5/888

[52] А. С. Ципко. Ценностите и борбата на съзнателния патриотизъм . М., 2009. С. 36-37.

[53] А. Н. Чумаков. Глобализация и космополитизъм в контекста на съвременността. XXII Световен Философски Конгрес. Симпозиум “Глобализация и космополитизъм” (Сеул, 2008). URL: http://www.globalistika.ru/con-gress2008/Doklady/22810.htm

[54] Зб. Бжезински. Избор. Глобалното господство или глобалното лидерство. М., 2010. С. 127. Неговата статия със заглавие „Русия ще бъде раздробена и ще бъде под опека” е публикувана по едно и също време в няколко страни на Запада през 1994 г. URL: http://pomnimvse.com/11ar.html

[55] От изказването на президента на САЩ Б. Клинтън във Вашингтон на секретно съвещание на началниците на щабовете от 24 октомври 1995 г. URL: http://cccp.narod.ru/work/nkvd/klinton_241095.html

[56] Евгений Фьодоров: Бизнесът на Русия на въдицата на САЩ. 01.06.2012. URL: http://www.bigness.ru/articles/2012-06-01/fedorov/134875/

[57] В. И. Ленин. Пълни събрани съчинения Т. 32. С. 269.

[58] А. С. Пушкин. Я памятник себе воздвиг нерукотворный… (1833) // Събр. съч.: в 10 т., М., 1959. Т. 2. С. 460.

Славянская Европа, 11.03.2013 г.