Лариса Токун

превод: Лалка Павлова

ПОРТРЕТ НА ПРОЗОРЕЦА

Ни топлина, ни ласка, нито дума
имаш в тоя безответен свят.
В болка и тъга си винаги самотен
и мъчително сълзите сдържаш.
Усмихни се, всичко е наред! -
тъй със себе си на криеница все играеш.

Как да си признаеш поражението тъжно?
На мълчанието и търпението границата где е?
А пък старостта не е дошла до прага още.
В унизителна гримаса гърчи се лицето,
окован си във вериги - горестни, сирашки…
Тайно се присмива празният прозорец.

***
            “В мене всичко изгоря…”
                       Давид Самойлов

С душа и кръв така се пише.
И с всяка дума - в бездната от чувства
неказаното даже ни подсказваш.
Донасяш вкус стипчив
на болка от разлъка, от страдание.
От младостта си - мъката в годините съдбовни
по сгърчените си ръце отново връщаш.
Напразна загуба. Мъчение четирсетлетно.
До дъното изпил си чашата горчива
и, висота и ад познал,
не си прекъснал нишката на паметта,
а на човечеството я разказваш…

БЛАГА ВЕСТ

Мъчително и сладостно очакване
в предчувствие на радостта голяма.
И капки от блаженство, и сияние,
и леещият звън над грешните души,
и опрощаваща молитва над света…
В небето кръстът възвестява блага вест.
И вярата - сърце на земната съдба -
възпява днес: Христос воскрес! Христос воскрес!