ТИ – ПЕСЪЧИНКА ПОСРЕД ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ…
превод: Лалка Павлова
***
Ти - песъчинка малка
посред златни пясъци.
Ти - мъничка капка роса
посред поля и гори.
В този огромен свят
с летящия бяг на дните,
в светлината не се изгубвай
като пясък сред камъни.
Във водата не се разтваряй
като роса без следа.
Остани на времето върху листа,
чистотата да не помръкне.
Не е велика росата,
но е толкова чиста.
***
На мама
Крехка девойка в рокля басмена.
И син вагон.
Крехка девойка сред тоя свят яростен.
Далечен перон.
Девойче, девойче, радост нечакана
в сърцето ти влиза.
И вярваш искрено, щастието
отчаяно искаш да имаш.
Крехка девойка в рокля басмена.
С дъщеричката - две.
Крехка девойко, присънва ли ти се още
оня далечен перон от дете?
Ангеле Божи, двете девойки пази
по далечната им пътека.
Под своя светилник ги приюти,
дай им Истина. Нека.
В рокля басмена крехка девойка.
Далечен перон.
Крехко девойче, девойче Светлана,
животът е сън.
***
Плавно падат листата.
Ето, че есен дойде.
Пожълтя и гората,
и поля, долове.
Пожълтяха ливади,
пожълтяха душите
и сълзите им жълти
по лицата се стичат.
Сякаш мислите жълти
на листата приличат.
Листопад на земята.
Листопад и в душата.
***
Монотонно капят капките дъждовни.
Младите години отлетяха като дим.
Отзвучаха славееви песни.
Тъжно се прощава жеравният клин.
На главата - пряспа сняг лежи.
В дългите и тъмни нощи
времето болезнено тежи.
Свещ запалва пред икона свята.
Спомените. Само с тях е тя богата.
Радостни лица, усмивки млади
често скитат се с мечтата босонога…
Неусетно старостта я свързва с Бога.
***
Дреме в сън тревожен пак градът
и фенери мръзнат.
А снегът ги боядисва
в бяло до зори.
В коридорите на тъмни улици
сенките на призраци,
като гости неочаквани,
идват до вратите.
За визитата им нощна
аз не ги упреквам,
а престорено се радвам
и ги каня у дома.
Искам с топлия си дъх
техните души да сгрея
и не бързам да ги гоня.
Дреме зад прозорците градът
и фенери светят.
Сякаш че не са били далече
безконечни, дълги дни.
В кухнята на топло
заедно стоим.
А китарата припомня
туй, което е било.
