Халфдан Расмусен

превод: Надя Кехлибарева

Вървя
из път самотен
и виждам как се бори мракът
с разцъфналия слънчоглед
на светлината.

Далеч оттук
расте цветът на светлината,
за топъл дъх
напомня в мрака.

И ти сега вървиш
из цветното море на светлината -
вълните й са плащ
на твойте крехки рамене…

Предъвкваш ти зрънцата радост,
догдето мрак залива пътя
със сухи листи на самотност.

Самотен път,
а някъде далеч оттук
блести разцъфнал слънчоглед
над всички твои мисли.