Ноам Чомски

превод: Румен Воденичаров

Пред него са само Аристотел, Маркс, Шекспир и още няколко други мислители. В списъка на най-цитираните автори следващият е той, Ноам Чомски, заслужилият професор по философия и лингвистика в престижния Масачусетски Технологичен Институт (МТИ) в Съединените щати.

Оставайки критик на политиката на САЩ, той продължава да пише и пътува по цял свят, сякаш не е на 85 години, а два пъти по-млад.

Предлагаме ви последното интервю на Ноам Чомски, дадено от него в Токио на журналиста Пио Д’Емилио (Италия),  където на 11 май 2014 г. изнесе  доклад на тема „Капитализъм и демокрация”.

Пио Д‘Eмилио: Защо пристигнахте в Япония, г-н професоре ?

Наом Чомски: Интересувам се от Япония от 30-те години на миналия век. Когато бях младеж, четох за престъпленията, извършени от японците в Манджурия и Китай. Дразнеше ме различното отношение в нашата преса към „жълтите човечета” и спрямо нацистите. И едните, и другите бяха въплъщение на злото, но нацистите бяха все пак високи руси арийци т. е. хора, а японците бяха маймуни, дори по-лошо: червеи и мравки, които трябвало да бъдат смачкани. Бих казал, че много политици продължават да работят с двойни стандарти. Всички настояват за извинение от Япония (заради Пърл Харбър,б. пр.), но никой не говори за нашите военни престъпления.

Запалителните бомби, които изтриха от лицето на земята цяло Токио, нанесоха по-големи поражения, отколкото хвърлените бомби над Дрезден. Жертвите от тях са повече, отколкото от бомбите в Хирошима и Нагасаки, но до този момент нито един американски президент не е помолил прошка за това. Но и престъпленията в миналото на Япония, които се опитват да омаловажат и дори напълно да отрекат, още тегнат над нейните съседи. Отрича се, че държавата и армията са организирали хайки за десетки хиляди жени от корейска, китайска и други националности и са ги принуждавали да проституират, за да осигурят „отдих” на японските войници на фронта.

- Може да се каже, че всяка страна си крие свой „скелет в гардероба”. В Италия малко хора знаят, че нашата страна започна първа да употребява бактериологическо  оръжие и бойни отровни газове.

- Напълно съм съгласен с Вас. Но едно нещо е незнанието, а друго - пълното отричане на престъплението. В Германия, ако някой отрича ХОЛОКОСТ, рискува да попадне в затвора, а в Япония този, който отрича касапницата в Нанкин (столица на Китай през 1937 год. в която са били убити 300 000 жители вкл.хиляди деца и изнасилени жени)  може да стане и министър-председател.

- Много анализатори считат, че с намаляване на мощта и влиянието на Съединените щати, нараства вероятността  от глобален конфликт и възникване на нова супердържава Китай. Представлява ли Китай заплаха за мира?

- Преди всичко не вярвам, че мощта и влиянието на Съединените щати са намалели. САЩ завоюваха след Втората световна война лидерското място  и оттогава го удържат с използване на насилие. Нека за момент да оставим настрана положението на Изток, където САЩ изразяват загриженост от факта, че Китай засилва влиянието си на море ( в строеж са неговите самолетоносачи, б. пр.) и то не в Караибския басейн или до бреговете на Калифорния. Но по-добре да разсъждаваме какво става в Крим.

- Това беше следващият въпрос.

- Както виждате, прочетох мислите Ви. Тези дни ми се наложи да чета уводни статии, които ни връщат във времената на Студената война. Как е възможно да се сравняват сегашните действия на Путин в Крим със събитията в Унгария (1956), Чехословакия (1969) и Афганистан (1980). Дори Джордж Оруел не би могъл да предвиди такова „единомислие” в оценката на събитията.

Какво заставя журналистите да пишат някои неща? Какво право има Западът, който нападна и окупира Ирак, подложи на бомбардировки Афганистан, остана пасивен наблюдател или по-скоро провокира разпадането на Югославия и признаването  независимостта на Косово, да протестира, да се възмущава и даже да въвежда санкции срещу Русия за това, което се случи в Крим  и ,доколкото ми  е известно, без проливане на кръв, етническо чистене и насилие? Аз продължавам да задавам въпроса: „Защо ние (САЩ, б.пр.) продължаваме да разглеждаме целия свят като наша подвластна територия, която имаме право и почти дълг да „контролираме” и даже да модифицираме в съответствие с американските интереси”.

- Но Китай непрекъснато увеличава военните си разходи, опитва се да създава военни бази в чужбина, например в Зимбабве…..

- Нека оставим шегите настрана, още повече историята с китайската военна база в Зимбабве е неоснователна. Но дори и това да беше истина, какво би могло да се промени? Една военна база срещу хиляда такива (САЩ имат 550 военни бази, б. пр.), Китай няма бази по цял свят. Той не се опитва да налага на никой своя социално икономически модел. Ако изключим малката разпра с Виетнам по времето на Дън Сяо Пин, не си спомням Китай да е окупирал чужда суверенна страна. А що се касае до увеличаването на китайския военен бюджет, той изобщо не може да се сравнява с военните разходи на САЩ, които се равняват  приблизително на общите военни разходи  на целия останал свят. Освен това САЩ имат съюзници навсякъде от Европа до Япония, а Китай е единак.

И така няма никакъв смисъл да се сравнява военната мощ на САЩ с възможностите на Китай, както и нямаше смисъл преди време да се сравняват тогавашните възможности на Китай с военната мощ на СССР.

- И все пак светът се бои от Китай?

- Това е обикновената западна натрапчива идея, раздухвана от СМИ, търсещи сензации, способни единствено да следват стереотипи, вместо да анализират реални събития. А данни има. Неотдавна прочетох резултатите от едно обществено допитване, проведено в Европа и цитирано от ВВС. Единият от въпросите беше следният: „Коя държава представлява най-голяма заплаха за мира?”

- Позволете ми да отгатна, това са Съединените щати.

- Да. Това е мнението на 70% от  анкетираните. На второ място е Пакистан. На трето - Индия. Чак след тях следва Китай (10% от запитаните). Европейците преживели  и окупация, и разрушения имат опит за военни въпроси и умеят да различават лъжливата тревога от истинската.

- Това е Вашата истина. Но да се върнем към Изтока. Каква е Вашата оценка на ситуацията в Корея? Има ли надежда, че Обама ще завърши с успех това, на което Клинтън успя да сложи начало, а именно да се започне сериозен диалог с цел най-накрая да се подпише мирен договор?

- Добре направихте, че ми напомнихте кога започна това. Течеше 1994 година,  когато след договаряне Мадлен Олбрайт (външен министър на САЩ, б.пр.) пристигна в Пхенян, посрещната с почести и уважение. Уговаряше се среща на корейския лидер Ким Чен Ир с Клинтън. След това Клинтън се ангажира с близкоизточния въпрос, започнаха дълги преговори в Кемп Дейвид, завършили с неуспех и корейското досие беше оставено да отлежава. След това на власт дойде Буш и всички знаем как завърши това. Трябва да се внесе яснота по въпроса: именно САЩ нарушиха договора и провокираха ядрената надпревара на северокорейския режим. Когато Буш спечели първия си президентски мандат, Пхенян не притежаваше собствена атомна бомба, а сега изглежда Северна Корея има 8 бройки. Това са фактите. Но ако прочетете световната преса с намерение да установите кой е отговорен за това, ще излезе, че за всичко е виновна единствено Северна Корея. Странен начин за отразяване на историческите събития.

- Това подсказване за  Обама ли е какво трябва да извърши, за да не остане в историята само като  президент, осъществил здравната реформа?

- Трябва да се заложи изключително на преки преговори и в същото време да се подтиква Южна Корея към политика на открит диалог (т.н. sunshine policy) ,с културен и икономически обмен със Северна Корея и може би с прекратяване на  двете ежегодни големи военни учения под носа на Пхенян. Тази година дори имитираха „превантивна” атомна бомбардировка на север от границата. Трябва да си луд за да измислиш нещо подобно.

Вие знаете какъв беше резултатът от американските бомбардировки по време на корейската война. Селищата на север бяха изравнени със земята. В много случаи използваха  специални бомби и химически оръжия по „рецепти”, получени от японски военнопрестъпници, които са ги изобретили и произвеждали в Китай. За това „сътрудничество” те бяха  оправдани и реинтегрирани в обществото. Някои от тях даже станаха министри.

- Да разширим нашата беседа, г-н професоре!  Нека поговорим за демокрацията. Някога Чърчил беше казал, че „това е несъвършена форма на управление, но нищо по-добро  човечеството засега на е измислило”. Но „демокрацията”  доведе на власт със свободни избори Берлускони  в Италия и Таксин в Тайланд. Не идва ли време за изобретяване на по-„демократична „система?

- Проблемът не е в демокрацията, а в това,  в което ние я превърнахме. Демокрация не е празна дума. Тя означава,  примерно, че  „работниците трябва да управляват своите заводи”. Цитирам яркия представител на класическия либерализъм Джон Стюарт Мил, който разбира се не е бил болшевик. Демокрация означава спазване  на човешки права и социални завоевания. Тя не означава това, което наблюдаваме сега в Европа, където гражданите са свидетели как се ограничават техни права, завоювани в дълга борба за социална справедливост. Тя не означава подчиняване на диктата на Брюксел и Бундесбанк. Именно Бундесбанк избра Монти и Ренци, а това не е демокрация. В Европейския съюз няма значение  кой е на власт: леви или десни, левоцентристи или десноцентристи. Каквото и правителство да бъде избрано, то е длъжно да действа в рамките, установени от Брюксел.

Спомнете си какво се случи с гръцкия министър Папандреу. Той се опита да се противопостави на Брюксел със заплаха, че ще постави въпроса  за въвеждане на строги икономии на референдум. Папандреу беше „разпнат” и практически отстранен от европейската политическа сцена.

- Последният въпрос е свързан с Вашата специалност - лингвистиката. Какъв език да изучават нашите деца и внуци: английски или по-добре да преминат на китайски?

- Вие май ме питате  кой ще управлява света?  Това са Съединените щати. Китай не само не представлява военна и политическа заплаха, но не е и икономическа супердържава. Неговото стряскащо възраждане все още зависи от чужди технологии, разработени в Япония, Корея, Тайван, в САЩ и в Европа. Икономиката на Китай  наистина нараства и ще продължава да расте, но нека се надяваме, че и в икономиката на Запада ще започне подем.

Що се касае до езика, за нас, американците, които говорим английски, изучаването на китайски език ще бъде безспорно полезно. Но мисля, че за другите народи още известно време изучаването на английски език трябва да остане приоритет.

Но това е само мое мнение, а добре знаете, че вече 80 години никой не се съобразява с него.

km.ru, 11.05.2014