МОМЧЕТА
превод: Никола Фурнаджиев
Сияе в слънце Ленинград,
цял - в устрем и кипене,
и гледа майския парад
едно момче с вълнение.
Минават с голи щикове
войнишките колони,
редица танкове реве,
летят коли под брони!
И сто оръдия влекат
влекачите грамадни,
на тях не чичовци седят,
а само хора млади.
И като в сън си шепне то,
от всичко запленено:
„Ако такъв огромен топ
дадяха и на мене!”
Растеше в своя град любим,
на фльонга връзка върза
и лейтенант неустрашим
момчето стана бързо.
Получи топ, получи склад
със гибелни снаряди,
след туй излезе на парад
жесток и безпощаден.
И покрай светлата гора,
до оня бурен залив,
където някога игра,
оръдия постави.
Градът за него беше ням,
назад бе всичко мило,
пред него пък - лесът голям,
натъпкан с вража сила.
И над главата му летят
сега далеч снаряди,
ала не някъде отвъд,
а Ленинград нападат.
И той следеше през гърма,
с юмруци гневно свити,
звъна на битите стъкла
и стона на дъските.
Със сълзи на очи и с яд
представяше си ясно
как над любимия му град
пожари страшни раснат:
в града, где той видя светът,
над школната му сграда,
над парка, в който първи път
той влюби се и страда.
„Бий огън!” - със пресипнал вик
крещеше в бяс и ярост,
отново страшния камшик
върху врага стоварил.
И с мъка в свитото сърце
при всяка канонада,
все виждаше едно момче
как броди по площада.
То бе, какъвто беше сам:
с веселие в очите,
нозете дълги и голям
любител на врабците.
И слабичко като врабец
си шепнеше самичко:
„Не се плаши, бъди храбрец!
Ще стане просто всичко.”
Щом позатихваше гърмът,
горящите парчета
във джобчето си всеки път
събираше момчето.
Със дързостта си туй дете
така му беше близко,
че своя плам да отдаде
на него сам поиска.
„Назад от гордия хлапак!” -
цял ярост и тревога,
крещеше лейтенантът пак:
„Бий по фашиста! Огън!”
И въдвори се тишина,
все още тръпна, плаха.
„Оръдията на врага
в гората замълчаха.”
„Врагът замлъкна, е, добре,
туй вече се разбира
и вече моето момче
е в своята квартира.”
„Ала какво момче? - Така!
За нещо си припомних,
но за момче ли е сега
борбата ни огромна!”
И той лукав, и лек, и слаб,
сам на момче подобен,
усмихнат тръгна вечерта
в леса да се разходи.
