Румен Стоянов

Пабло Неруда - 110 години

Вестник „Софийски университет” в брой 13-14/21.5.1962 помества неподписана следната бележка:

РЕЦИТАЛ НА ПАБЛО НЕРУДА.

На 15 май професорите, преподавателите, студентите от Софийския държавен университет „Климент Охридски” и много граждани посрещнаха скъп гост, световно известния чилийски поет, лауреат на Международната Ленинска награда и член на Световния съвет на мира Пабло Неруда. В своето изказване между другото той заяви: „Много са нещата, за които можем да говорим тук, но не би ни стигнало времето. Затова по-добре да говорим чрез поезия. Днес ще се четат стихове на испански и на български, някои без превод. Но ще дойде ден, когато цялото човечество ще се разбира на един език, аз вярвам в това”. Поетът прочете откъси от поемите „Беглецът”, „Да се събуди дърварят” и една от своите първи творби - Любовна поема № 20″. С голям интерес бе посрещната поемата за освобождението на Куба. Накрая Пабло Неруда топло приветства българската младеж и й пожела да се бори за победата на социализма, за изграждането на новия живот. „Искам - каза той - да ме запомните като приятел на младежта”.

Каква е ползата от изровеното ситно писанийце, защо го вадя? Пабло Неруда е нобелист, за нас не е без значение да сме на ясно кога точно е бил тук и къде изнесъл е поетичен рецитал. Научаваме и заглавия на творби, прочетени от латиноамериканеца. Въпросът „Пабло Неруда и България” стои не пипнат и настоящата бележка би влязла в него. Той би обхванал всичко, що сме превели от книжовното му дело, коментари, лични връзки с нашенци, в отечеството ни, а също извън пределите му, а и чилиецът като преводач на (част) Гео Милевия „Септември”, тоже всякакви позовавания върху българското. Затуй превеждам трите долни откъса, попаднал ми без ни най-малко да съм изчерпал подадки за досяганията на Пабло Неруда о България.

Между тия недодялани, дървеняци, злочинци, неспособници и пропаднали, бяха или са комунисти мъже като Максим Горки, свръхчовеци като Гагарин и първите космонавти, конструктори на самолети като Туполев, учени като Жолио-Кюри, художници като Пабло Пикасо, Анри Матис, Фернан Леже, гобленисти като Люрса, стряскащи артисти като Пол Робсън, писатели като Анатол Франс, Анри Барбюс, Владимир Маяковски, Луи Арагон, Пол Елюар, Бертолд Брехт, Мариатеги, Сесар Валехо, политици като Ленин, Георги Димитров, Антонио Грамши, Хо Ши Мин, Луис Емилио Рекабарен?

(Из „Друга книга на Володя”, предговор към „Гражданският занаят”, Володя Тейтелбойм, 1973, изд. „Насименто”.)

По някога идват ми безконечни списъци с думи, за чийто смисъл ме питат българският преводач, или китайски, или италиански. Какво ще рече копиуе? Какво ще рече лойка? Какво ще рече Поблете?

(Из „Нещо за моята поезия и моя живот”, сп. „Аурора”, бр. 1/7.1954; Неруда е прочел текста на втората конференция от поредицата „Моята поезия”, уредена в Чилийския университет на 21.3.1954.)

Заповядаха на Чили да не търгува с Азия, да не говори с Прага, ни с Краков, средоточия на древнейша мъдрост, ни да познават Полша, ни Унгария, ни България, ни Албания, да не гледат прекрасните звезди на Ленинград.

(Из „Моят поздрав към Габриела”, в. „Ел Сигло”, 12.9.1954, Сантяго де Чиле; текстът се отнася за Габриела Мистрал.)

И трите откъса са поместени в т. IV от Нерудовите „Пълни съчинения”, 2001, изд. „Галаксия Гутенберг”, Барселона. Макар съвсем незначителни, те принадлежат към недокоснатата многократна свързаност на големия поет с отечеството ни любезно и е хубаво да бъдат в наличност, белким някой някога (кога?) се прилъже да разгледа всичко, приобщаващо го към България.