Александър Бобров

превод: Диана Павлова

СЪНИЩАТА НА ПОЕТА

- Сънувам на нивото на Петрарка. –
веднъж се пошегува Виктор Боков.
Подобни сънища – с непостижима мярка,
кой не сънува някъде дълбоко.

А аз ще кажа – да не прозвучи сурово,
че ще сънувам върху свойто ложе
нивото на Толстоевото слово
и може би на Владимир Костровото,
но само не това на Дмитрий Пригов
или на Губерман, прости ми, Боже …

СНЫ ПОЭТА

- Я вижу сны на уровне Петрарки. –
Однажды Виктор Боков пошутил.
Такой урок – что мертвому припарки,
Кто этой высоты не ощутил.

А я скажу, как ни было б сурово,
Что постараюсь до конца пути,
Увидеть сны на уровне Толстого,
Ну, может быть, Владимира Кострова,
Но только уж не Дмитрия Пригова
Иль Губермана, Господи прости…