МАЛКИЯТ ПРИНЦ

Генадий Черепов

превод: Красимир Георгиев

МАЛКИЯТ ПРИНЦ

В реката плува слънце с топъл нрав.
На бряг - момченце, весело другарче.
До него е Печалното глухарче -
с перука бяла принц голямоглав.

Бърборят те: за своите земи,
за хора, звезден рой, бонбони сладки…
Но все пак ний да бъдем деликатни -
да ги оставим двамата сами.

И тъй - в редовни срещи до зори,
разделяха се чак след изгрев златен.
Тъжеше принцът, щом не види брата
от сагата на Сент Екзюпери.

А по реката слух пълзи нездрав
(разнасят го клюкарстващите свраки)
за малкия и странния приятел -
с перука бяла принц голямоглав.

Но ето, че вихрушка завъртя
снега от планините към гората,
бе принцът връхлетян от синкав вятър -
перуката му взе и отлетя.

Помръкна принцът, стана зъл и гол.
Момчето, принца гледайки, заплака.
Бе пожълтял и бе изчезнал лакът
от лекия копринен камизол.

В реката плува слънце с топъл нрав.
И малкият за пръв път се досети,
че също е глухарче - тъжно цвете -
с перука бяла и голямоглав.

—————————–

МАЛЕНЬКИЙ ПРИНЦ

На север солнце плыло по реке.
На берегу сидел веселый мальчик.
С ним рядом принц - Печальный одуванчик.
Большеголовый, в белом парике.

Они болтали каждый о своем:
О людях, звездах и конфетах мятных…
Но все же мы, читатель, деликатны -
И потому оставим их вдвоем.

И так они встречались до зари
И расставались лишь после заката.
Принц горевал, когда не видел брата
Из грустной сказки Сент-Экзюпери.

А между тем шли слухи по реке
(Их разнесли болтливые сороки),
Что с мальчиком сдружился одинокий
Принц-одуванчик в белом парике.

И вот однажды, прошумев о лес,
С гор снеговых
На солнечном рассвете
Вдруг налетел на принца синий ветер,
Схватил парик -
И с париком исчез.

Принц постарел, стал молчалив и зол.
И мальчик, глядя на него, заплакал.
И пожелтел, и не светился лаком
На принце легкий шелковый камзол.

На север солнце плыло по реке.
И в первый раз подумал горько мальчик,
Что ом, наверно, тоже одуванчик -
Большеголовый, в белом парике.