Владимир Шльонски

превод: Златан Данев

***
Печал и радост сподели,
и гняв безумен.
Със пот земята наследи.
И с мъдри думи.

Не бързай, но не спирай ти
към свойто дело,
докато светъл дух трепти
във твойто тяло.

Велика тайна разгадай
и я повтаряй:
дойде гората в този край
преди дърваря!

Живей в страдание, в печал,
в борба със злото.
В дървото себе си познал -
люби дървото.

От него прошка измоли.
Вдигни главата.
И нека песен ромоли
и звън в листата.

1985 г.

***
Може би от сланата сгърби се
моят дом като болен старик.
И във мътни прозорци изписа
тясна ивица бледен светлик.

Сякаш всичко умряло е вкъщи.
Нито шум, нито звук, нито зов.
Само хладната тръпка ме връща
в неочаквана първа любов…

1985 г.