Валентин Катасонов

превод: Румен Воденичаров

Вече много години наред Западът води информационна война срещу Русия. Един от важните похвати на тази война е подмяната на едни думи и смисъл - с други думи и смисъл. Това проличава много ясно в информационното отразяване на събитията в Украйна.

Това, което се случи в Украйна в края на февруари,  журналисти, политици и експерти  наричат по различен начин. Най-често използваните термини са: ПРЕВРАТ, РЕВОЛЮЦИЯ, ЗАГРАБВАНЕ НА ВЛАСТТА. Едни оценяват събитията положително, други отрицателно, използвайки едни и същи думи.

Никой не спори, че в Украйна действително беше извършен преврат и заграбване на властта от дяснорадикални сили, но трябва да се разбира какво се крие зад тази „революция” .

Отечествените и световните СМИ много детайлно описват „дърветата” (т.е. събитията на Майдана и в някои украински области и градове), но рядко показват  „гората” (т.е. избягват да дават оценка на събитията в геополитически контекст).

А за описване на „гората” са необходими следните думи:

ИНТЕРВЕНЦИЯ т.е. нахлуване на  противника  на територията на Украйна. Противник е Западът, по-точно управляващите кръгове на САЩ и водещите капиталистически страни на Европа, членуващи в НАТО. Ние сме свикнали да свързваме интервенцията  с нахлуване в чужда територия. Днес интервенцията има и друга форма. Преди всичко това е проникване на чужда територия на спецслужбите, създаващи свои резидентури и други „опорни точки”, вербуване и поддържане на агентурни мрежи, военна подготовка на завербувани лица, създаване на пета колона в държавния апарат на чуждата страна. Сътрудничката на Държавния департамент на САЩ Виктория Ноланд без стеснение заяви, че САЩ са изразходвали 5 млрд долара за такава „тиха” интервенция в Украйна. И това не включва огромните средства, които Западът хвърляше и е принуден да превежда за осигуряване на лоялността на украинските олигарси, които се използват ефективно като марионетки и като удобни „касички” на Запада.

ОКУПАЦИЯ. Това е резултат на интервенция, установяване на ефективен контрол над територията, икономиката, СМИ и населението на страната. След февруарския Майдан започна окончателната фаза на окупацията. За целта се използва „офшорната” аристокрация на Украйна в лицето на новоизпечени олигарси като Р. Ахметов, Коломойски и др.

ВОЙНА. Война против кого? Срещу Украйна? Но там тя вече привършва. Украйна вече е окупирана. Ще се провеждат само операции срещу отделни групи, които е прието да се наричат „партизански”. Но това даже няма да бъде война, а нещо от рода на „антитерористични операции”.

Става въпрос и иде реч за ВОЙНА СРЕЩУ  РУСИЯ.

Именно главно за това беше организиран спектакълът в Киев под названието „смяна на властта”. Виктор Янукович се оказа не особено ефективен агент на Запада и не съумя да изпълни бързо и своевременно възложената му мисия за подписване на Договор за членството на Украйна в НАТО.

Новата власт в лицето на такива дресирани хамстери като Турчинов и Яценюк ще сложи подписите си върху документите, без да ги чете, а Русия ще се окаже в обятията на НАТО. И двете страни ще плюят на процедурите, които предвиждат решения от този род да се готвят дълго време. „Оркестърът  на бала” свири  според геополитическата целесъобразност, заради която могат да бъдат пренебрегнати конституциите и международното право.

Прогнозите-опасения на трезви руски експерти се сбъдват пред очите ни. Във Върховната Рада на Украйна се подготвя законопроект „За внасяне на изменения в някои закони на Украйна (относително обезпечаване  и гарантиране на националната безопасност)“, предполагащ отказване на Украйна от принципа за неучастие във военни блокове и желание за членство в Североатлантическия алианс. При сегашното съотношение на силите в Радата този проект много бързо може да стане действащ закон.

Като резултат от този закон още до средата на лятото можем да очакваме  близо до  нашата граница да бъдат дислоцирани войски на НАТО, подкрепени от отряди на бандеровци. Впрочем защо на границата? Още сега през руско-украинската граница на наша територия преминават лица, които изпълняват специални задачи на НАТО. Като се казва: „Първо върви разузнаването”. А в по-далечните планове на НАТО влизат и интервенция, и окупация на Русия. Така че ключова дума за нас трябва да стане думата ВОЙНА. Ние сме привикнали война да се обявява. Само старомодният Хитлер гръмогласно обяви война на 22 юни 1941 г. ( по радиото това обявяване прочете Гьобелс). Сега времената са други. На вас никой не възнамерява да обявява война. Вие сами трябва да почувствате заплахата от война и още повече самата война.

За съжаление дългите години, прекарани от нашето общество в атмосфера на „либерализъм” и „демокрация” са направили нечувствителни природните рецептори за възприемане на военна заплаха както на обикновените граждани, така и на тези, които държат кормилото на властта.

Има поговорка „На война като на война”. Срещу Русия се води необявена, но очевидна и много опасна война, заплашваща живота на милиони хора (вече не само на украински граждани, а и на граждани на РФ). В условия на война във всяка страна започват да действат  определени принципи на организация и поведение, утвърдени от многовековния опит на човечеството.

Например: принципът на МОБИЛИЗАЦИЯ. Икономическа, военна, информационна.

Нашето общество продължава да пребивава в състояние на либерално разстройство (диспепсия). Не се забелязват никакви признаци на мобилизация. Всичко потъва в безкрайни словесни баталии на нашите политици и ток шоута с участието на депутати от Думата.

На Майдана се започна акт на война срещу Русия, а нашите руски СМИ се опитваха да потопят всички жители на Русия в атмосферата на олимпийския празник в Сочи. Сталин преди войната е нямал време за участие в ток шоута и олимпиади. От ранно утро до късна нощ той е провеждал много напрегнати работни срещи, на които са се решавали въпросите на военното производство, транспорта, прехвърляне на армии, въоръженията, създаване на стратегически резерви и т.н. и т.н.

Критично важен става принципът на СЕКРЕТНОСТТА.

Само в кошмарен сън можем да си представим, че Сталин със своите генерали, конструктори и министри обсъжда въпросите за отбраната на страната и подготовка на военни операции пред камерите и микрофоните на журналисти. Върховният съвет на СССР приемаше много  свои решения в условия на пълна секретност. За някои негови постановления и закони узнаваме едва днес след разсекретяване на архивите. Защо например нашите сенатори започват да обсъждат въпроса за даване на правомощия на Президента за конфискация на имущество, банкови сметки и активи на чуждестранни банки и компании на територията на РФ? Трябваше просто да му дадат мандат за това без излишен шум. Впрочем и предишното решение на Съвета на Федерацията за предоставяне на право на Президента да използва въоръжените сили за защита на нашите сънародници в Украйна можеше да бъде прието без всякакъв шум с поставяне на гриф „секретно”. Създава се усещането, че нашите  „народни избраници” се занимават с правене на пиар, а не с решаване на важни военни и политически въпроси.

Друг принцип е принципът на ВНЕЗАПНОСТТА.

Да вземем отново решенията за възможно използване на руските въоръжени сили в Украйна. Такова използване може да бъде  ефективно, когато е внезапно. Ние пропуснахме тази възможност, разтръбявайки решението на Съвета на Федерацията. Моето лично мнение е, че на 1 март трябваше просто да прехвърлим нашите въоръжени сили в Крим (а защо не и в рускоговорящите  източни райони на Украйна) и след това да обявим решението на Съвета на Федерацията. Впрегнахме каруцата пред коня.

Друг пример: въпросът за конфискация на чуждите активи на територията на Русия. Преди всичко трябваше „въпросът да се подготви”, в условия на конфиденциалност да се гласува решение за предоставяне на правомощия на Президента, а след това нека той  да обяви за такава конфискация. А какво се получи? Чуждият инвеститор е предупреден. А той всъщност не е и инвеститор, а спекулант, който е изчаква седнал на куфарите си  (с валута). И при подобни изявления той просто изчезва с настъпването на нощта, обезценявайки нашата рубла.

Събитията в Украйна осветиха много неща, които не се забелязват в обикновеното ежедневие. В частност стана явно отсъствието на готовност у хората във върховете на властта за водене на война, която съвсем скоро ще почука на вратата ни. Донякъде това може да бъде обяснено със загуба на професионални навици, но по-скоро  с безотговорно отношение към страната и към своите задължения, достигащо до пряко и дори съзнателно вредителство.

Ако ние продължим да пребиваваме в това умствено-физическо разстройство, то можем да се окажем в положението на “демократична” Франция, образец 1940 г., когато армията на хитлеристка Германия за по малко от месец и половина съумя да окупира по-голямата част от така „разстроената” велика сила.

7.03.2014 г. , KM.RU