Вячеслав Саватеев

превод: Дафинка Станева

В последно време опитите на различни автори, както на съотечественици, така и особено на чужди - да разобличат, да обезвредят съветските „митове”, особено за подвизите на нашите хора по време на войната, съвсем не са рядкост. Това се отнася по-специално и за Александър Матросов, и за 28-те герои-панфиловци, и за младогвардейците…

В този ред е и неотдавнашната публикация на американския учен-славист Джонатан Плат „Зоя Космодемянска между изтреблението и жертвоприношението” (превод от английски), публикувана в „Нов литературен преглед” (2013, № 124). Това списание, както и едноименното издателство, което го издава, принадлежи на Ирина Прохорова.*

Външно това е една строго научна статия, в която авторът даже съчувства на героинята, използвайки сложна терминология, затъмняваща идеологическата свръхзадача. При това авторът нарочно анатомира шокираща ситуация, не се гнуси от откровения цинизъм, шокиращите подробности и мнимата псевдонаучна „безпристрастност” на учения.. Както се казва, целта оправдава средствата.

Ето само няколко момента от „научния апарат”, които говорят сами за себе си. Така, обръщайки се към посмъртната снимка на Зоя, публикувана в „Правда” - 1942 г., Д. Плат отбелязва „поразителната красота на убитата девойка, а също и тревожният еротизъм”.

Заедно с това той се опитва да „изтълкува” някакво „еротично съдържание” и „амбивалентната” роля на изображението на снимката. Той намира, че „ разголената гръд и отметнатата глава предизвикват други асоциации”…

Какви са тези асоциации? Без да се колебае, ученият-славист утвърждава, че „амбивалентността… на двете прочитания зловещо се отразява в противопоставянето на дясната гръд на Космодемянска - цяла и с привличащ въжделен поглед и - лявата, отсъстваща, демонстрираща къде по-голяма телесна голота и пресищащ полет на еротичната фантазия”… Този „полет на еротичната фантазия” е нужен на самия Плат, за да обясни „мита” за Зоя Космодемянска.

По-нататък коментарите на автора на статията стават все по-откровени и цинични - сякаш става дума не за жертва на хитлеристите, а за накакво студио на художник-авангардист или за медико-анатомична стая:

“Оцелялата гръд мами, но към нея е невъзможно да се докоснеш, което превръща Космодемянска в изгубен еротичен обект; отрязаната тръд напомня за безсрамното удоволствие, което са получавали нацистите…”.

В тази неясна тирада се чува от една страна, „обичайния фройдизъм”, а от друга - съвременната естетизация на смъртта и злото в духа на Владимир Сорокин и Виктор Ерофеев. Неща не толкова безобидни, призвани да убедят преди всичко младежта в това, че съветската „митология”е лъжлива и безчовечна, че колективистичният морал е фалшив, че той не издържа на каквото и да е изпитание на живота и служи само за прикиритие на някаква митология…

И затова всички герои, отдали живота си „За Родината, за Сталин”, са загинали напразно. И не си е струвало беззаветно да се сражаваш за Брестката крепост, за Ленинград, да се биеш за Сталинград - нали всичко това са фалшиви ценности, съветски митологеми. Такава, излиза, че е „чистата наука”, нямаща нищо общо с идеологията.

И по-нататъшните научни търсения на Плат са в същия дух. Говорейки за следващите изображения на Зоя Космодемянска, авторът на статията пише: “В статуите на Космодемянска често лявата гръд се оказва цяла, а дясната - прикрита с дреха…” Тъй дълбокомислените наблюдения все така се съпровождат с фройдисткото тълкуване:

„Липсващата гръд може да се възприема като следа от мъчителната страст на самата Космодемянска /…/ (наслаждение) на болката отвъд удоволствието**”.

Ясно е, че спекулацията на съмнителната теория, откровеният цинизъм на всички тези „еротични” конструкции, мнимонаучната кампания над мъченическата съдба на Зоя Космодемянска са необходими, за да се види в героинята „жертва на историята”, някакъв еднозначен идеологически мит.

Такава някаква „отчетлива джендърна логика”, която лежи в основата на съветската „митология”; тъй като според твърдението от Д. Плат, „джендърът става централен въпрос на военната пропаганда”…

Манипулацията с подобна „диалектика” води до това, че авторът вижда някаква „особена войнственост на съветските жени”, че тя е „уникална сред участниците във Втората световна война”.

А това на свой ред „се е възпитавало” в училището, в комсомола, в полувоенните организации… „Виновни за тази „войнственост” са и патриотичните филми, в които се показват „пленителни образи на жени, способни и желаещи да убиват”.

Такава е веригата от анализа на „еротичните фантазии” на учения - славист към тезиса за „съветската митология”, към утвърждаването за „пленителните образи на тези, които сякаш биха били способни и желаещи да убиват”…

Ученият-славист продължава още повече мъгляво да разсъждава за „сталинския импулс на хронотипичната хибридност” и други подобни. Но у читателя изчезва желанието да следи мисълта, защото е ясно, че няма да види и да научи нищо ново.

Трагичната история и героичният образ на Зоя Космодемянска са били необходими на автора на публикацията, за да изврати истинските чувства и мотивите за постъпката на героинята, да изкриви нейния образ. За да не може нашето минало да служи като пример за бъдещето.

—————————–

* През 2003 г. главният редактор на издателството Ирина Прохорова, сестра на милиардера Михаил Прохоров, беше наградена с Държавна награда в номинациите „Най-добър просветителски проект”.
** Намек на автора на статията за книгата на З. Фройд „Отвъд принципа на удоволствието”
(Б.пр.)

Российский писатель, 10.03.2014 г.