Христо Радевски

***
Била, разправят, старостта,
нерадостна и тежка.
Била слана коварна тя
в градината човешка.

Попарвала тя всичко там…
Туй всъщност е измама.
По нашата любов - аз знам,
че старост няма.

ТРУДНО РАЗГАДАЕМ

             На Андрей Германов

Ти взираше се в тия небеса,
в неразгаданата им още тайна,
и в ръсналата утринна роса -
тъй временна и толкоз дълготрайна.

И гледаше как птиците летят,
и сещаше душата на летежа.
И сещаше как тръпне всеки цвят,
над който пеперудите се нежат.

Не крият ли и твойте стихове
загатнат свят, и трудно разгадаем?
Ний чуваме - в тях твоят глас зове.
И ний - след него. Накъде? Не знаем.