Людмила Колобанова

превод: Филип Филипов

ЩЕ СЕ ИЗПЪЛНЯ С ВДЪХНОВЕНИЕ

Аз се хвърлих вдън поезията
като в лодка без весла.
Безразсъдно и безпомощно
празнодумство ме обля.

И отсъдиха критиците:
„Резoньорство…Без душа”.
Аз преливам от амбиции
и ме само досмеша.

И чета на глас Ахматова,
писала за векове.
Трудно плавам аз самата
към незнайни брегове.

Но потеглям с вдъхновение
под разперени платна.
Ще изчезнат без съмнение
критиките до една.

НЕЗАБРАВКИ

Незабравки - тихи, скромни -
никнат от окопна пръст.
„Не забравяй” - ми напомня
всеки боен руски кръст.

Не забравяй свободата!
То е българска черта.
Шипка е за всички свята
в този ден през пролетта.

Върхове и бездни мамят,
мамят ясни висини!
Вярвам в българската памет,
вярвам в братските ни дни!