Генадий Турецки

превод: Стефка Тотева

Макар че след смъртта на Сталин са изминали вече 57 години и са се сменили две поколения, страстите около името на Йосиф Висарионович все още кипят и не стихват. Твърде голямо се оказа наследството му за страната.

Това стана ясно и при обсъждането на кандидатурите в конкурса „За името на Русия” през 2008 г., когато Сталин го вдигаха-слагаха, бутаха-побутваха все по към края, за да не го допуснат до постоянно лидерство, даже се наложи да анулират междинните резултати и да започнат от нула, но въпреки всичко и при пос-лед-но-то обсъждане в стил „разпит за пристрастията” не можаха да го изритат по-далече от 3-то и с малка преднина едва не стигна до първото място.

И сякаш новият президент Медведев разбра,че е недопустимо подобно отношение към вожда и то след 20 години непрекъсната промиване на мозъците в антисталинска посока, а също и че това не е шега работа.

И освен това всеки, дори и не толкова продължителен интерес към Сталин и неговото време може неизбежно да накара хората да си спомнят някои неща и да си направят някакви абсолютно ненужни за днешните власти сравнения и изводи. Например Сталин беше на власт 30 години от студената и гладна 1922-ра, когато се ореше с рало - до 1953 г., когато се появи атомната бомба.

Като включим и четирите години на най-страшната война, на него за мирно строителство му оставаха примерно само 25 години. Тогава защо за неговите 25 години той можа да направи толкова много, а сега за 25 години „реформи и перестройка”/от 1985 г./ нищо няма налице? Всичко това принуди Дмитрий Медведев вече лично да се изкаже по този повод: „Сега изведнъж се заговори за ренесанс на сталинизма… Такъв няма и няма да има. Това е абсолютно изключено. И това е, ако трябва да подчертая, днешната държавна идеология”./

Макар че много ми се иска да напомня на правовереца Медведев, че съгласно чл. 13. 2. от Конституцията на РФ „Никаква идеология не може да бъде представяна като държавна”. А като назначи Михаил Федотов за председател на съвета на президента на РФ за съдействие на развитието на институтите на гражданското общество и права на човека, му възложи като първа задача десталинизацията на общественото съзнание. “Съдът на времето” със злобното необръснато лице на „съдията”-антисталинист Сванидзе, съществуващ на Пети телевизионен канал, също беше един от проектите за десталинизация.

Авторът на тази статия - опонент на десталинизаторите в достатъчна степен е запознат с темата за Сталин. Чел съм много за вожда. Различни неща. И хубаво, и лошо. Не съм негов безмозъчен фанатик, но задължително отдавам дължимото - и на Сталин лично, и на неговото велико време на победи и дела. И съвсем не предлагам на никого да обича или да не обича Сталин. Призовавам единствено към това - да се отнасяме обективно и честно към неговото време.

Може би както е при К. Симонов в „Живи и мъртви”: „Него го обичаха по различен начин - и беззаветно, и с уговорки, и като му се възхищаваха, и като се страхуваха, понякога съвсем не го обичаха. Но в неговото мъжество и желязна воля никой не се съмняваше”. /след изказването му по радиото на 3 юли 1941 г./

Затова не трябва да се съмняваме в неговата държавническа воля и мъжество, а също така и в подема на страната. Не трябва да се заиграваме в любов и нелюбов. Трябва обективно да отдаваме дължимото на свършеното през това време, което по своята същност създаде и целия фундамент на съветската държава, върху чиито остатъци ние още живеем.

И така, като се нагледа на всички подобни на Млечини-Сванидзе-Ясини-Томчини-Злобини и прочее в „Съдът на времето” /и не само там/ - авторът направи за себе си окончателен извод. И ако преди 10 години все още се надявах на минимално възможното, даже да не ги карам да бъдат малко по-обективни, но поне да намалят агресията в полемиката, то сега вече разбрах, че това е невъзможно. Тяхната ненавист е на генно ниво. Тя ги заслепява и ги кара само да отмъщават. И всичко друго няма смисъл!

Затова пък съвсем ясно се очерта някакъв групов портрет на антисталиниста. С неговите черти и особености.

1. Всички те са абсолютни западници.

При всеки от тях съществува пълно, генетично преклонение пред Запада. Или по-точно казано - пред Америка. Те буквално се молят на Запада: там всичко е хубаво и прекрасно, по-хубаво не може и да бъде. Просто сбъдната мечта. А при нас всичко е лошо, сиво, непробудно, ужасно. И изобщо вечната непоносима цървуланковщина. И затова на тях тук им е скучно, тъжно и гнусливо. Което може би е и заради това, че….

2. Всички те не са със съвсем руски произход.

Ако се вгледаме, то значителната част от сталиноненавистниците наистина имат неруски произход. И до този момент те нямат роднински корени в „тази страна”. Те или са имали, или имат възможности често да пътуват на Запад, където са успели да станат граждани на света. Всичко казано до тук не е задължително, но…се налага като действително. Има логика. И в значителна степен - по силата на тяхното западничество е и тяхното отчуждение от руското.

3. Те категорично отхвърлят идеята за особен руски път на развитие.

И категорично не приемат, условно казано, русофилите, хората с патриотична нагласа, чийто главен постулат е утвърждаването на някаква особена историческа мисия на Русия. Макар че ако не се задълбочаваме много в дълбинните определения на тази особеност, исторически нещата са се случили именно така .И очевидно е, неслучайно ние сме се откроили в християнството със своето православие на Москва - Трети Рим, а четвърти няма и да има. Като считаме, че това сме именно ние и толкова! - ние пренасяме в света първозданното християнство, чиито корени са в противопоставянето на католицизма и най-вече на религията на капитализма - протестанството. И очевидно неслучайно, бидейки различни, заради идеята за справедливост, ние първи в света направихме и социалистическата революция. Сталин, грузинец по рождение, по дух и традиция беше повече руснак, отколкото много родени като руснаци. И именно затова Сталин като олицетворение и тържество на това русофилство заедно със съветския му облик им е категорично ненавистен. Те не признават нашата особеност и нашият традиционализъм, като се кланят на съвсем други богове.

4. Техният бог е култът към печеленето на пари и личното обогатяване.

Нашата история, нейните корени, безусловно са дали отражение на менталността на нашия народ. При нас не съществува култ към богатството, не съществува масово влечение на голямата част от народа към лично обогатяване и т. н. Може би само при нас казват „Да бъдеш богат е некрасиво”, „Бедността не е порок” и т. н. За нас е характерно да живееш обикновено и уютно, нека и да не е богато, но примерно в условията на общо равенство, а богатите и супербогатите у нас не ги обичат. Сталин не допусна такова социално разслоение, пращаше крадците в затвора. Тоест при Сталин - атеиста и комуниста - всички тези вековни стремежи на народа бяха въплътени в живота и това му се е струваше естествено и относително справедливо. На опонентите му такава справедливост и равенство е дълбоко чужда. Техният бог е богатството, печалбарството, стремежът към лично обогатяване, индивидуализмът. А доколкото Сталин не разрешаваше да се осъществяват подобни „стремежи”, характерни за днешните духовни наставници, укротяваше опитите „да ги осъществят” и безпощадно ги наказваше, затова те…

5. Могат да бъдат и от „пострадалите”.

Макар това да не е задължително. Но все пак се създава впечатление, че немалка част от тях са били и реално пострадали, и репресирани. Затова днешната борба с призрака на Сталин е лична мъст за миналото на близките им. Обаче има и такива, които изобщо не са пострадали от него, а са „пострадали” задочно, така да се каже от неосъществените тогава идеи на техните предшественици за лично обогатяване, да бъдат господари, „дворяни”, елит. По времето на Сталин и въобще в съветско време това беше невъзможно. Те дълго чакаха своя час. В сърцата им през цялото това време е зреела и буквално се е умножавала зверската ненавист към надигналото се според техните разбирания, куцо и сакато. И естествено, ненавист към техния цървуланковски вожд, който ги е лишил от мечтите им. И именно затова към тези, които изповядват различни принципи, различен светоглед, те се отнасят с презрение, като към нисши човешки същества, плебс. И именно затова….

6. Те класово презират „изостаналия” руски народ, ненавиждат тази „неправилна”, не тяхна Русия.

Това презрение към небогатите се простира все по-широко и дълбоко. Ако не си богат - значи си ограничен, неграмотен, необразован, недоучен, простолюдие. Грубо казано, човек второ качество. В това се състои и техният измислен афоризъм за днешното време - „ако си толкова умен, то защо си толкова беден”. Те не могат да признаят и разберат различния ум. И това тяхно презрение е вече почти класово.
Според разбирането им в Русия те са, от една страна, дълбоко страдаща в своето презрение каста на „интелектуалците-западници”. Или иначе казано просто интелектуалци. И стремящите се да попаднат в тази заветна каста… А от другата страна - огромните маси от „изостанало простолюдие”, които са една обща простащина, сиво блато. И те не могат да простят на Сталин, и никога няма да му простят, не, даже не жестокостта му, а неговия простонароден произход, обикновеният, прост стил на обличане, незнанието на европейски езици. За тях Сталин е олицетворение на мощта, силата и величието на този надигнал се на колене народ, за който той стана общопризнат и любим вожд, буквално изправил на нокти и вдигнал в полет толкова ненавистната им „цървуланковска” Русия, с нейните „куци и сакати”…
И този стиснат между зъбите и преглътнат „плач” от неизмеримите беди на многострадалния руски народ - за тях е театър, лицемерие, преструвка… Всъщност за тях и руският народ, и неговият „цървуланковски” вожд е истинска посредственост, необразованост. А ако беше на неговото място, да допуснем, „блестящият интелектуалец”, интернационалният по произход Троцки - тогава биха „простили” и даже нямаше и да забележат никакви репресии, и никакъв ГУЛАГ…. А Сталин? Пфу, от него вони на азиатщина…
И ето, тъй като те ненавиждат „не тяхната” Русия и презират нейният „изостанал народ”, то още повече…

7. Категорично им е противна единна силна Русия.

Поради обширната география на нашата страна ние просто не можем да се чувстваме дребни. За нас е важна силната и мощна държава, която всички, ако не я уважават /макар че ни се иска/, то поне да признават силата и мощта й. Дребнички, слабички, разпокъсани, ние просто ментално не можем да съществуваме.

Сталин беше олицетворение на такава държава, на нейната мощ и независимост. И още преди войната ние преодоляхме икономическата изостаналост и се издигнахме на нивото на най-развитите страни в света. Увеличението на производството, например, само за предсрочно изпълнената Втора петилетка съставлявало 73%, а средногодишното увеличение е било 17,2%! /Мислимо ли е, възможно ли е това днес?/ По обем на промишлена продукция ние сме станали втори в света, отстъпвайки само на САЩ. И главното! Станали сме икономически напълно независими. Ние сме се научили всичко да умеем и да правим сами! Относителният дял на импортната продукция през 1937 г. вече не превишавал 0,7%.

Западниците категорично искат да ни видят слаби, разпокъсани. И заради величието на нашата страна, Сталин им е ненавистен. И затова, отхвърляйки най-малките мечти и надежди за това Русия отново да стане силна и да обедини народите….

8. Те развенчават, очернят въобще всичко „наше”.

Просто Сталин ни е най-близък по време, тогава ние постигнахме особено големи успехи, победихме във войната. Да признаят всичко това, те генетично не могат. Защото дори и ако признаеш нещо съвсем дребно, някаква частица, ще се наложи да признаеш, макар и малко, че Сталин не е толкова лош и че е имало по негово време нещо хубаво и важно. Значи по-добре е да развенчаваш въобще всичко. Цялата история на руската държава. Така, за всеки случай. И сега в „Съдът на времето” проличава тенденцията да се очерня изобщо всичко хубаво, всичко славно и героично, което е било в нашата история. Не само прословутите 70 години съветска власт, още повече 30-те и 50-те години, а въобще всичко… А главната сега и на първи план…

9. Тяхна задача е десталинизацията.

Те много искат, много се надяват да успеят масово да отгледат в своите исторически „епруветки” нищо немислещи и социално необразовани нововерци. Тези, които те чудовищно ще зомбират с извращение на историята на страната според Млечин-Сванидзе. Защото друг начин те не знаят! Те търсят отглеждането, създаването на съвършено друг, съвсем неинтересуващ се от идеология слой, който поради своя еснафски мироглед и категоричното неумение и нежелание да мисли самостоятелно тъпо и послушно ще приема да обича и да мрази само това, което му наредят.

А колкото до самите десталинизатори, при общуването с тях препоръчвам единствено да се съблюдава абсолютно спокойствие и да не се поддавате на провокации. Да се опитвате да влизате в полемика с тях и да ги убеждавате в нещо е съвсем безполезно занимание. Това е като разговор с глухи и слепи. Твърде сила е тяхната ненавист, а и не им трябва полемика, за да си изясняват каквото и да било. Те имат съвсем друга задача. Затова просто трябва да им се да даде възможност да се ожесточават, да се изнервят, да изплюят всичко, което искат и успеят, а след това с усмивка да адресирате всичко това към загробените от тях 25 години на „реформи и перестройка”.

Смятам, че Йосиф Висарионович би счел такава линия на поведение и опониране спрямо делата им за достойна за неговото Време и за напълно правилна.

Советская Россия, 07.02.2011 г.