Карой Бари

превод: Елена Алекова

В песните на тревогата на кръвта си
те скрих от мъртвобледата завист на
войните с шлемове, които в пещерите
на тъмните си очи крият нож на убиец,

проклятие, което погубва цветята на радостта;
от него тя - танцуваща по лицето ти -
би избледняла в спомен за искрящорумено щастие
и ти би седяла тъжно върху руините на плача,

между стените, не искам
тъгата да короняса с черни тръни
огненопламенните ни нощи;

щом сме родени на този свят, трябва да живеем
вечно в любов; от мрака на вечните проклятия
те скрих в песните на тревогата на кръвта си.