ГЪСКИТЕ
превод: Красимир Георгиев
ГЪСКИТЕ
Сред необятност руска
над езера лети
рой волен, крякат гъски
в зелени висоти.
С прохладен ранен огън
зора ги позлати.
Летят си те свободно,
напевен руски стих.
До борове онежки
в небесната река.
Тъй трепетно и нежно
край тях цъфти елха.
С водача неразлъчно
към брачен пир летят.
Ту в приказка, ту в случка
превръща се светът.
Криле в простори сини
над снежна пъстрота.
След тях милион години
ги следва пролетта.
По пътя ще разсеят
беди, раздели, смърт;
път пролетен - на север!
На север, вечен път.
1956
—————————–
* Заонежието - полуостров в Карелия, земите край бреговете на Онежко езеро.
* Дифтонг - в думата „милион” гласните „ио” могат да се четат като един звук.
—————————–
ГУСИ
Над необъятной Русью
С озерами на дне
Загоготали гуси
В зеленой вышине.
Заря огнем холодным
Позолотила их.
Летят они свободно,
Как старый русский стих.
До сосен Заонежья
Река небес тиха.
Так трепетно и нежно
Внизу цветет ольха.
Вожак разносит крылья,
Спешит на брачный пир.
То сказкою, то былью
Становится весь мир.
Под крыльями тугими
Земля ясным-ясна.
Мильоны лет за ними
Стремилась к нам весна.
Иных из них рассеют
Разлука, смерть, беда,
Но путь весны - на север!
На север, как всегда.
1956 г.
