Евгений Маслов

превод: Филип Филипов

Стои брезичка бяла, помахва ни с листа,
навежда се над ручей и проговаря тя:
„Помилвай моя ствол, прегръщай ме с ръце.
Аз цялата съм руска - с душа, очи, сърце!”

Брезичка белоствола, с изящни обеци,
посреща ни напролет в гори и край дворци.
Изправя ръст пред всички - и кръшен, и висок,
и ни предлага ласкаво вълшебен, бистър сок.

По тихата пътека към нея крача пак.
И аз съм вече влюбен - един свенлив хлапак.
А тя не се стеснява - прегръща някой бор
и шепот се понася към синия простор.