Валентин Катасонов

превод и бележка: Румен Воденичаров

В 1990 година двете световни суперсили САЩ и СССР заявиха, че слагат край на студената война. Благодарение на предателството на съветския лидер по това време „Мишка меченый” (Михаил Горбачов  ГДР беше обединена с ФРГ без всякакви финансови условия за огромното количество военна техника и хилядите разбити човешки съдби на съветските войници и офицери. От краха на източно европейския социализъм спечели единствено победителят в студената война и успя да отсрочи наближаващата го криза, която наблюдаваме сега.

Песимистите биха казали: „От това по-голямо предателство не може да има”.

Оказа се , че е възможно. Тандемът Елцин-Черномирдин, който застана начело на Руската Федерация след разпадането на Съветския съюз, продължи предателството сключвайки тайно споразумението „мегатонове за мегавати” т.е. за продажбата на 500 тона уран за атомни бомби (90%-ен), преработен за изгаряне в ядрените  централи на САЩ (4,4 %-ен) за мизерната сума от 11,2 милиарда долара.

За изминалите 15 години след подписване на сделката, с руския уран, извлечен от 20 000 ядрени бойни глави, са произведени 10% (7 млрд мегаватчаса) от цялата получавана в САЩ електроенергия. Това количество енергия би се произвело от суперсилата с 15 млрд варела петрол.

На 10 декември 2013 год. В Балтимор ще пристигне корабът, превозващ последната доставка уран от 80 руски ядрени бойни глави. Аферата на хилядолетието завършва. Изчислената загуба за Русия по съвременни цени е 8 трилиона (8 000 милиарда) долара. Програмата за ядрено разоръжаване, която според американците е „пирон в ковчега на студената война” се оказа, че е заплатена само от победената страна, която се е лишила от 90% от своя оръжеен уран. Контрибуцията, подписана от Черномирдин, изглежда е замислена  да заплати и пирона и ковчега.

Предлагаме на нашите читатели статията на професор Валентин Катасонов, председател на  „Руско икономическо общество  на името на С. Шарапов” по повод края на сделката Гор-Черномирдин, която с право може да бъде наречена „Афера на хилядолетието”.

                                                                                  Румен Воденичаров

—————————–

От порт Санкт Петербург в презатлантически рейс се отправи търговският кораб  „Atlantic Navigator” натоварен с контейнери руски уран. Това  е последната партида, която се доставя на САЩ съгласно руско-американското споразумение, сключено преди 20 години  и предвиждащо  продажбата на 500 тона  обогатен уран 235. Русия се задължи да извлича този уран от своите атомни оръжия, а Америка - да го използва като гориво в своите АЕЦ.

Тази уранова сделка се обсъждаше много активно в 90-те години на миналия век, но днес темата се оказва встрани от ключовите проблеми на живота ни. Младото поколение дори не е чувало за нея.

Ето защо се налага да припомним нейната история.

Веднага трябва да отбележа, че това не е обикновена търговско- икономическа сделка изгодна и за двете страни. Това е най-страшното ограбване на Русия не само в нейната най-нова история, но за цялата история на страната.

Русия загуби Студената война със Запада и преди всичко със САЩ. Загуби до голяма степен благодарение на предателството на управляващия елит. Този елит продължи да предава страната и в 90-те години.

Урановата сделка е съгласието на нашата предателска върхушка да плати данък на победителя във вид на уран от атомни бойни глави. Принципното съгласие бе постигнато между тогавашния министър председател Виктор Черномирдин и вицепрезидента на САЩ Ал Гор. За това и сделката се нарича Гор-Черномирдин. И още „Афера на хилядолетието” заради безпрецедентната и мащабност.

Фактически това беше операция на Запада, която веднага решаваше няколко стратегически цели:

- Едностранно ядрено разоръжаване на Русия чрез ликвидиране на нейните запаси от високо обогатен уран за военни цели. Подготвяне на условията за излизане на САЩ като страна по договора за ПРО.

- Нанасяне на огромна икономическа загуба на Русия (натрупаният запас от оръжеен уран беше важна част от националното богатство на Русия в този момент)

- Лишаване на Русия от колосални енергийни източници за бъдещето след като се премине на ториева енергетика

Сделката беше наречена „Афера на хилядолетието” първо, защото мащабите бяха огромни и второ - беше сключена с измама.

Много както руски, така и американски СМИ се опитваха да я представят като добре отработено търговско споразумение. Общата договорена сума за доставката на 500 тона уран беше 11. 2 млрд долара. Стойността на такъв обем високо обогатен уран (90%) е многократно по-голяма. За да се произведе това количество оръжеен уран няколко стотин хиляди работници се трудиха в продължение на 40 години в минната и отбранителната  промишленост. Това бяха огромни жертви, за да се изкове ядрения щит на страната и да се осигури спокойния мирен живот на СССР и страните от социалистическия лагер. Става въпрос за опасно производство, в което десетки  хиляди увредиха своето здраве и съкратиха живота си. С този уран се осъществяваше военно-стратегическия паритет в света и се намаляваше риска от започване на нова световна война.

От друга страна в американските СМИ се намира следната оценка на сделката, а именно, че в началото на 21 век американските ядрени електроцентрали са произвеждали 50% от електроенергията на САЩ. Всеки 10-ти киловатчас в американската икономика се е произвеждал с руски уран. Според изчисления, направени от специалистите още в края на миналия век, реалната стойност на 500 тона уран по това време е възлизала на не по-малко от 8 трилиона (8000 милиарда) долара. За сравнение ще отбележим, че БВП на Русия по данни на Росстат през последното десетилетие на ХХ век е бил 400 милиарда долара. Излиза, че уранът е продаден за 0.15% от реалната му стойност, която е била равна на 20  (двадесет) годишни БВП на Русия.

В историята на човечеството е имало много войни. След тях победените често  са плащали репарации и контрибуции на победителите. Нека припомним, например, френско-пруската война  от 1871 година. „Железният канцлер” Бисмарк задължил победената Франция с контрибуция около 13% от БВП (5 млрд франка).

В новата история най-голяма контрибуция заплати  победената в Първата световна война Германия. СМИ известяват, че Германия е завършила изплащането на репарации по условията на Парижкия мирен договор от 1919 г. едва преди 3 години. Репарациите са били в размер 269 млрд златни марки. Тази сума разбира се е огромна: еквивалентна е на 100 000 тона злато.По днешните цени на златото се получава около 4 трилиона долара.

Специалистите по икономическа история определят репарациите, наложени в Париж равни на 2 пъти БВП на тогавашна Германия. Тя изплаща репарациите с прекъсвания цели 90 години.

Изплащането на „урановите репарации” от Русия се извърши за 20 години, при това голямата част от урана е доставена на САЩ още през 90-те години.

Урановата сделка между Гор и Черномирдин се извърши в пълна тайна от народа. Понеже в нарушение на руското законодателство сделката не беше ратифицирана в нашия парламент, много депутати не знаят подробностите. През втората половина на 90-те години редица депутати започнаха разследване за изясняване условията при нейното сключване, както и за оценка на съответствието с Конституцията на РФ и с други нормативни актове на РФ.

В резултат на силен натиск от страна на влиятелни сили от обкръжението на Борис Елцин разследването беше прекратено.

Много други наши политици се опитваха да изяснят сделката и дори настояваха за денонсиране на споразумението Гор-Черномирдин. Между тях например беше легендарният ген. Лев Рохлин, генералният прокурор Ю. Скуратов, депутатът от Думата В. Илюхин. Гибелта на Рохлин и оставката на Скуратов много хора свързват с факта, че те са проявили изключителна активност в разследването на урановата сделка.

Но дори доставките на уран по сделката Гор-Черномирдин да са приключили, това не означава, че на историята трябва да се постави точка. Необходимо е връщането към най-сериозен анализ и разследване на сделката от специална междуведомствена комисия с участие на специалисти от атомната промишленост, депутати от Държавната Дума,сътрудници на правоохранителните органи и вътрешно министерство, министерство на отбраната, други ведомства, независими експерти по военни, технически, правни и икономически въпроси.

Има подозрения, че цяла редица лица, участвали в тази сделка, досега остават действащи политици и държавни чиновници. Не съществува гаранция, че те не продължават да работят за интересите на САЩ и Запада.

Необходимо ни е правилно и честно разбиране на нашата най-нова история. Без откровено разкриване на подробностите на урановата сделка и нейната политическа, военна и морална оценка няма да съществува гаранция, че грабежът няма да се повтори.

Анализът на истинските цели на американската страна осветява ярко стратегията и целите на тези, които ние  по инерция продължаваме да наричаме „партньори”.

Нуждаем се от обосновани и подробни оценки на икономическата вреда, нанесена на Русия и на руския народ със сключване на урановата сделка. При всеки опит за икономическо възраждане на Русия Западът ще слага прът в колелото на нашите истински реформи и социално икономически стъпки. Трябва да сме готови за това, че Западът все по-често ще ни предявява най различни „сметки”, например, ако ние се опитаме да ликвидираме офшорките. С помощта на съдилища в САЩ, Великобритания и други европейски страни неизбежно ще се започнат искове от  собственици на офшорни компании за измислени компенсации на загубите им. Подобна реакция можем да очакваме, ако Русия приеме решение за излизане от СТО, за ограничаване на чуждите инвестиции или за ограничаване на изнасянето от Русия на печалбите на чуждите инвеститори.

Tрябва да имаме готовност за предявяване на насрещни „сметки” на нашите западни партньори. И най-значителният иск от всички насрещни сметки трябва да бъде настояването Съединените щати  да възмездят Русия за гигантските загуби, нанесени и от изпълнението на „урановата сделка”.