ЦВЕТЯ

Любомир Дмитерко

превод: Красимир Машев

Виждам отново гърба на Балкана,
върхове, долини, гори и поля
с пролетен вятър и в пролетна премяна.
В макове окичена българска земя.

За теб аз написах не една песен.
По твоите пътеки не веднъж вървях.
Лудия бяг на Марица и Дунав унесен
ще срещна по пътя си. И сърцето си с тях.

И цветя… Тях по днепровските морави,
в храмове на Атина, в градини на Братислава,
в италиански гори, във френски дъбрави
и в африкански равнини съм брал до забрава.

Обичам цветята, че дъхти всеки цвят
на надежда и вяра по цялата земя.
О, ако можеше сега целият свят
да влезе в комунизма с букетче цветя!

Без войни, без пожари, без руини и креп.
Само мир, доброта, красота.
Китна земьо, кажи, как заедно с теб
да достигнем до тази желана мечта?