Игор Неверов

превод: Красимир Машев

Далечни планини вишат върхари
под слънчево тържествен небосвод.
Ето те и теб - във синкава омара.
И параходът намалява ход.

Не, днес не спуснаха с макари товара.
Гърмеше музика. Пристана - сияещи очи.
Здравей, моя сестрице Българийо!
Ти си прекрасна! И без украса личи.

В сърцата ни звучи една мелодия.
И всяка дума ни звучи познато.
Трудът свещен на Кирил и Методия
е люлката на родството ни свято.

Позната песен в тишината избухна.
Запълзя към усоите мъглияи хлад.
И редом с воините на Толбухин
към Шипка вървя партизански отряд.

Ние победихме във войната.
Не за бойна слава и ордени-слънца.
Ние се гордеем с душите си крилати
и славянските черти на нашите лица.

И песента „Где ж вы, где ж вы, очи карие”
аз искам с нова сила да запея:
Да, хубава страна е България -
сестра на мойта Русия. И прилича на нея!…