РАЗМИРИЦА
превод: Елена Алекова
РАЗМИРИЦА
Умело от някого месена в дрязги и каши,
метежно над Рус се надига размирица страшна.
И пак се зашушна за воля, за Бог и за дявол,
и пак няма кой по полята ни хляб да засява.
Но семето само на свади, вини и позори
душите ни пълни с метежния плам на раздора.
С какво да сплотяваш - с любов, със камшик или злато?
За кръв се гответе, за пот и сълзи по лицата.
От горест, от скръб и от скука вървим полуживи
и нищите дигат в закана ръце костеливи.
И звън на камбана. Тревога. И жеравов крясък.
И селското гробище пак е от кръстове тясно.
И време не стига за… кръст да целунеш, за свещи.
И гарван над златните куполи кряка зловещо.
И изгреви пурпурни, кървави залези светят.
И поход отново кроят към Москва враговете.
И кървава, плътна мъгла над Русия се свлече.
И Гришка Отрепьев* от нищо не плаши се вече.
________
* Гришка Отрепьев - Григорий Отрепьев (светско име - Юрий Богданович), разстриган монах; известен в историята като Лъжедмитрий, представял се за уж по чудо оцелелия син на Иван Грозни. В началото на ХVІІ век започва братоубийствени битки с Борис Годунов за престола, възцарява се и малко след това е убит (бел. прев.).
***
Постигнахме космическата слава,
съзряхме Марс и жълтата Луна.
А своята забравихме държава,
съвсем осиротяхме без страна.
Напред - към чужди Алпи или Анди -
раздавахме се вредом на света.
А тук, у нас, басмаческите* банди
пресякоха граничната межда.
Скрепяваме международни братства,
тържествено по приеми ядем,
а нашето, несметното богатство,
зад океана гние ден след ден.
Уж газ използва цялата планета
и уж светът в ръцете ни е, слаб,
а не навсякъде у нас е светло
и често нямаме пари за хляб.
В главите ни - ту карнавал, ту саммит**,
не знаем кой приятел ни е, враг…
Светът за всичко е виновен… Само
дали сме вече хора… Или как?
_________
* От „басмак” - участник в контрареволюционното движение в Средна Азия след Октомврийската революция в Русия през 1917 г. (бел.прев.).
** Саммит (англ. Summit, бълг. Връх) - среща на високо равнище (бел.прев.).
***
Мъртвите души се умножават,
а от живите - ни вест, ни знак…
Искаш да си жив, щастлив?… Тогава
скрий се просто в някой пущинак.
Дай посока друга на съдбата,
забрави какъв си бил преди
и разбъркай времена и дати,
и през март картофи засади.
Слушай птиците и зверовете,
без да знаеш радост и „боли!”
А това, че е далеч морето,
ще прежалим някак си, нали?
***
Творците властта наблюдава,
да кажем, следи с интерес -
днес тез получават по право,
а утре ще случат онез.
Препълнени ясли. И всички -
преяли, препили от раз.
А после - играйте игрички,
любимата псувайте власт.
В гонитба за суми и нужди
забрава ни чака в света -
та дарба от Бога не служи
на никаква тук суета.
В деня си блуждаем, проклети.
Броим чак до грош през нощта.
И вече дали ще усетим
примрялата в трепет душа?
***
Пиши, пиши, писателю,
щом имаш сили, стил,
след като теб Създателят
с талант те е дарил.
Навсякъде излишен си,
но не скърби и знай -
с очи си от Всевишния
за бъдещия рай.
И вдъхващ мрака, мръсния,
избягвай шум и кал,
додето Милосърдният
не те е призовал.
В прожектора на славата,
на трескавия ден
моли се - от Лукавия
духът да е спасен.
На бесовщини зрител си,
но остани с Христа.
На теб е дал Спасителят
пророческа уста.
***
Не пише се стихът, а чува се.
И думи още няма, а
на вятъра едва полюшват се
и трепкат младите листа.
Не пише се стихът - предчувства се.
Гърмът не е и загърмял,
а облачета само скупчват се
над притъмнялата земя.
Стихът отгоре сякаш дава се
и се разтваря във кръвта,
а то - сърцето - още дави се
в предусети за любовта.
