Дионисиос Соломос

превод: Михаил Маринов

Щом лодката отвърза,
преди да се стъмни,
Ксантула тръгна бързо
към чуждите земи.

Надуваше платната
попътен вятър лек.
Тъй гълъб синевата
загребва със криле.

Другари на раздяла
я гледаха с тъга.
Тя, кърпичка развяла,
напускаше брега.

Сбогуването с нея
се спрях да видя сам.
А тя, далеч от кея,
се носеше натам.

Тя чезнеше в безкрая
от моите очи.
Платно и морска пяна
не можеш отличи.

И кърпичка, и парус
щом глътна син талаз,
заплакаха другари,
пролях сълза и аз.

За лодката не жаля,
що с вятъра играй,
но жаля, че Ксантула
отплува в чужди край.

За друго и да жаля,
тъгата се гаси.
Аз плача за Ксантула
със русите коси.